something...

Заглавието стана малко като манджа с грозде, но за сметка на това и публикацията ще е такава:)

Още преди да се запалим по къмпинги и готвене на открито бях голям почитател на всички сървайвър поредици по Discovery. Някъде там за първи път видях така нареченият Dutch Oven или Холандска печка. Всъщност това не е нищо друго освен чугунена тенджера. Имам такава вкъщи, но нейното предназначение е за готвене на котлон или във фурна. Правила съм страхотен хляб без месеневътре:) С почти 100% убеденост мога да заявя, че баба ви също е имала подобна тенджера. Чугунът е много интересен материал, защото е сравнително крехък и капризен за поддържане, но от друга страна разпределя температурата много равномерно в съда и я запазва за дълго. Това подсигурява прекрасно изпичане както във фурната, така и върху открит огън.

Разликата между обикновената чугунена тенджера (в дясно от Икеа) и Dutch Oven-а (в ляво от Амазон) е че последната е с равен капак и борд, така че върху него да се поставят въглени. Така освен нагряване отдолу, подсигурявате и топлина отгоре, съответно и възможност за печене. В днешната публикация съм подготвила първите си ястия, които приготвих в Dutch-а, но вече набирам инерция и в следващата ще ви покажа коблера с кайсии, който пекох. За следващия уикенд дори съм се амбицирала да опека хляб. Ако се получи ще покажа. Моят Dutch oven е с вместимост 4.5 литра и пристигна от Англия. Няколко дни след доставката засякох почти същия в Mr. Bricolage. На практика с включените транспортни разходи, няма голямо значени дали ще си го купите от тук или от там.

Когато готвим на открито се старая ястията да са по- простички и не прекалено подправени. Доста често си подготвям част от продуктите вкъщи (предварително полусварена леща или боб, консерва грах и т.н)

Къри с леща и зеленечуци

500г сварена леща
2 чушки
1 тиквичка
2 домата
1 голяма глава лук
2 скилидки чесън
1 морков
1 ч.л къри на прах
150 мл кокосово мляко
сол
по желание свеж кориандър

Без значение дали готвите вкъщи в чугунената си тенджера или на открито, приготвянето на това ястие е доста елементарно. Всичко заедно в тенджерата за 20 минути. По желание накрая поръсете с пресен кориандър. Когато готвя на открит огън, слагам тенджерата върху 5-6 въглена в страни от пламъка. Ястието не изисква особена термична обработка, а просто да покъкри за малко и да се смесят вкусовете.
Ако си го приготвяте вкъщи на котлона, добавете лъжичка пушене пипер. Огънят придава на храната естествено опушен вкус, но пушеният пипер ще ви съдейства да постигнете подобен ефект и у дома.

За разлика от чугунената ми тенджера вкъщи, Dutch-а е доста базово изпълнение и няма никакво специално покритие. Това налага мазането му с мазнина след всяко използване. В противен случай ръждясва изключително бързо (достатъчна е една нощ).

Дори и да се появи ръжда, не се притеснявайте. Измийте хубаво с гъба и препарат. Стига да не са се появили корозивни язвички, всички друго е лесно отстранимо. Задължително съхранявайте тенджерата идеално изсъхнала, за да нямате подобни проблеми.

Dutch -а или стандартната чугунена тенджера са много подходящи за варене на сладко. Особено, ако го правите като мен. Моята рецепта отнема не повече от 15 минути. А и нищо не може да се сравни с приготвянето на домашно сладко на открито. И на закрито става, разбира се, ама някак си усещането не е същото:)

Никога не съм харесвала лепкавите, подобни на туткал сладка, в които захарта е в пъти повече от плодовете. Още преди години установих, че ако затворите плодовете горещи, може дори да не добавяте захар и пак ще издържат в рамките на година с днешните бурканчета с хубав винт.

В тези с по- кисели плодове продължавам да добавям захар, но предпочитам да е в съвсем минимални количества.

Сладко с ягоди и лайм

2 кг ягоди
1 пакетче пектин
2 ч.л лимонтузу
300г захар
кората на 1 лайм

Ягодите се почистват и се поръсват 2-3 с.л захар. Слагат се на котлона/средно силна жарава, докато започнат да врат леко. Добавя се останалата захар, смесена с лимонтозуту, кората от лйм и пектина. Разбърква се и се оставя да къкри 10 мин, като периодично се обира пяната. Налива се в чисти и сухи бурканчета с винт, докато е още горещо. Бурканчета се обръщат надолу с капачката и се оставят така, докато изстинат напълно.

Става по- рядко от стандартното сладко и може спокойно да го използвате както за сладкиши, така и за палачинки, пайове, чийзкейкове и галети. На мен чудесно ми се върза с козуначените рулца на клечка.

Ясно е, че когато готвите на открито, няма как да приготвите всички онези така любими рецепти, които иначе са толкова лесни за изпълнение в печката. Десертите попадат точно в тази категория.

Преди време попаднах на блог за рецепти на открит огън и много ме впечатлиха хлeбчетата, изпечени на спирала на клечка. Вдъхновена от чешките Trdelník, реших да изпека вместо хлебчета - нещо като козуначета. Признавам си без бой - като за първи път направих доста грешки.

Въпреки това, козуначетата станаха много вкусни. Проблемът е че това е нещо, което може да си направите на барбекю или на пикник. Ако ще си ги печете вкъщи - измислете си друга рецепта.

Козуначета на пръчка

1.5 ч.ч брашно
100г масло
1/2 ч.ч захар
ванилия
кората на 1 лимон
1 пакетче бакпулвер
5-6 с.л прясно мляко
1 яйце

От продуктите се замества гладко тесто. Оставя се да престои 10 минути, като през това време се подготвят пръчките. Трябва да са от сурово дърво, така че да не се подпалят. Измиват се добре и се обелва кората. Гледайте да са поне метър дълги, за да не се парите, като ги държите над огъня и да имате възможност да ги закрепите спокойно над въглените. Тестото се разделя на толкова части, колкото пръчки имате. оформят се фитили, които се увиват на спирала около пръчката. Тук направихме една основна грешка. навих ги от върха на пръчката с идеята да ги държа над огъня. Това не е никак удачно решение, защото не позволява равномерно изпичане. Навийте тестото в средата на пръчката, така че и двата края да са свободни. Отделете част от жарта, но такава, която да от периферията и да не е много гореща. Сложете големи камъни в единия и в другия край и подпрете пръчките над жаравата. Подредете пръчките и завъртайте от време на време, за да се изпекат равномерно "козуначетата". Накрая може а намажете с масло и да оваляте в захар и канела.

Остава да си наберете горски цветя, да проснете покривката и да направите по едно вино с плодове и газирана вода за разкош.

А вечерта се съберете всички покрай огъня. Ако нямате китара и музика от телефона върши работа. След злощастен опит и даване на ток от друга кола, мога да препоръчам да не го правите през уредбата на колата. Ако сложите телефона в празна тенджера се получава прилична акустика:)

Ако са ви останали козуначета, може да се възползвате от тях със сутрешното кафе.

Настоящите снимки са от бивак Бела река до Калофер.

Разказвах ли ви как давах показания в районното? Не?! Просто ме беше срам. След половин година горе- долу ми мина. Точно в правилния момент, за да ви разкажа и защо ме спряха днес полицаи. И да, има общо между рецептата и случките:)

Помните ли тази публикация http://luluto.blogspot.com/2014/09/blog-post.html ? Паркирам си аз колата на една малка полянка сред едни високи треви и с детето отпрашваме на обиколка. След около 3 часа се връщаме с обилен урожай гъби, стоварвам го в багажника и се прибираме у нас. Септември, септември, колко да е септември - на другия ден е има - няма 28 градуса. В колата се улавя лека миризма на застояло. Викам си, от гъбите ще да е. Привечер започва да се усеща повече. Отварям багажника, разбутвам сака за фитнес, който вече е хванал паяжина, но не откривам нищо. Ден втори: качвам се в колата рано сутринта, но дори и в тази хладна утрин се усеща лека неприятна миризма. Цял ден съм по срещи, колата стои на припек и постепенно миризмата става все по- натрапчива. Преравям обстойно багажника, като дори качвам у нас сака за фитнес. Нищо. Ден трети: макар и да е хладно утро, вече се усеща воня. Отварям кората на резервната гума с надежда там да е попаднала някоя гъба, но уви - нищо. В ранния следобед вече отчетливо мирише на мърша. Карам колата на автомивка с молба за основно почистване. Хората я обръщат нагоре с хастара, внимателно почистват всяко кътче, напарфюмират и изтъркват грижливо. Победоносно се качвам и вътре ме посреща приятен мирис на препарат за пране. Ден четвърти: ммм да, познахте. Влизам във возилото, но уви, мирисът на омекотител, изваден небрежно от чантата на старателна домакиня е изчезнал безследно. На негово място трайно се е настанило зловонието на умрял лос. Отварям прозорците и смело се отправям напред. До офиса са само 15 минути, но този път ми се струват цяло вечност. Очите ми сълзят, а стомахът ми упорито се опитва да върне закуската. С риск от големи неприятности, паркирам в гаража и оставям два отворени прозореца. Вечерта една колежка ме моли да я закарам у тях. Коректно и професионално я предупреждавам предварително за предстоящия ужас. Женат ми вика "Не бе, споко, аз се возя в люлинския трамвай, не можеш да ме уплашиш!" Завиден кураж, но на третия километър вече и идваше да слезе в движение. С потреперващ глас и трудно преглъщайки ми казва, че може би в трамвая не е чак толкова зле. Даже е за предпочитане. Ден пети: в колата е "апокалипсис сега!" Карам я в сервиз, където и продухват всички чакри, но уви, лошото чувство остава:) Ясно е, че ще трябва да я лекуват по- обстойно и за по- дълго, но в момента нямат свободен час, а аз мима работа - все пак това е служебната ми кола. Следобед имам среща извън София и трябва да закарам два кашона с материали. Стоварвам я отново на автомивка, с молба да я изперат. Пак. Не помага особено, но багажникът е мокър и се налага да просна найлон. Съответно закъснявам за срещата. Точно излизайки на магистралата, пред колата прехвърча някакво пиле и аз го заплесквам за предна броня. Спирам кисело в аварийната, но на горкото, вече няма как да се помогне. Изтупвам го с погнуса от решетката, която е цялата омазана в кръв и прибързано продължавам към срещата, с мисълта че на връщане ще намеря автомивка. Тръгвам си почти в сумрак. Карам изморено по магистралата и едва не прегазвам катаджията, който ожесточено ръкомаха с палката. Човекът притеснено, но любезно се приближава и със съвсем равен тон ме кара да изляза от колата.

- Какво е това на предната ви броня?

-...мииии кръв....

- Случайно да знаете от какво е?

- Аааа, ударих някакво птиче на идване.

- Ахъм, ясно. А дали ще може да отворите отзад?

- Ама разбира се!!! - казвам аз, отваряйки небрежно багажника, застлани с найлон и вонящ на мърша, все едно редовно превозвам трупове към близката горичка...
В РПУ-то бяха много любезни. Предполагам само защото, не бях сигурна как точно товаря и разтоварвам пратките си и с надежда да издам съучастника. В крайна сметка ми извадиха умряла полска мишка някъде долу при ауспуха...

Твърдо решена да съм по- внимателна реших, че повече няма да си паркирам колата на горски полянки. Разбира се, в тези разсъждения никъде не се споменаваше за паркиране под череша. Една такава се намира точно на мястото, където спирам ежедневно пред нас. Дива, малка, кисела и червива. С две думи, никой не си прави труда да я обере. Плодовете зреят необезпокоявани, натежават и окапват щастливо върху предното и задното ми стъкло. Сутрин ги разбутвам небрежно и каквото не успея да разчистя го довършвам с чистачките. Колата, разбира се, изглежда така, все едно съм минала през ято врабчета, но сутрин в изблик на недоспалост, изобщо и не забелязвам. До днес. Когато, познахте, ме спря някакъв катаджия.
- Госпожо, на предното ви стъкло има кръв. Да не би да сте ударили пиле?
- А не мислите ли, че може да е просто разпльокана череша - с огромна доза раздразнение в гласа от разиграващото се дежавю и фрапиращата липса на кафе
- А, защото да мисля така? - този също не беше пил кафе
- Да речем, заради размазаните череши на задното стъкло и багажника?!?!?!?! Личи си че не е кръв по костилката в средата на червеното петно! - най- свирепият и многозначителен поглед, на който съм способна. Доста смело, но натрупаният опит и налудничевото изражение си казаха тежката дума.
Прати ме да си ходя, но със сигурност ме помисли за наскоро пусната от психо диспансера:)
От тук нататък никакво спиране под черешата, освен ако не е бяла! И тържествено обещавам да не карам повече с червени петна по колата, без значени от какъв представител на флората и фауната са причинени:)

Да сме наясно от сега! Вече публикувах рецептата за сладко от ягоди. Сега публикувам и тази за сладко от бели череши. Постарах се да се появят в блога съвсем навреме, така че да си имаме уваженията - когато зимата давам рецепта за НещоСи със сладко да няма не разбрали:) Подгответе се своевременно!

Сладко от бели череши с мащерка и мента

4 кг бели череши
500г захар
2 клончета мента
1 равна чаена лъжичка мащерка
2 пакета пектин
2ч.л лимонтозу

Черешите се измиват обилно под течаща вода и се отстраняват костилките. Слагат се в дълбока тенджера с дебело дъно, заедно с 3-4 с.л. захар и лимонтозуто. Разбъркват се и когато започнат да врат леко се добавя останалата захар смесена с пектина, ментата и мащерката. Сладкото ври 10 минути, като периодично се отстранява пяната. Сладкото се налива в чисти и сухи бурканчета с винт. Затварят се и се обръщат с капачката надолу докато изстинат.

Можеше да бъде всичко. Примерно „Под небето на Тоскана“. Почти не си спомням сюжета от този филм, но много добре си спомням самата Тоскана с лозята, безвремието, семплия живот, слънчевите лъчи, малките градчета с каменни улички и лъчезарните усмихнати хора, които поздравяват непознатите. И храната! Тя не се поддава на описание, не се опитва, не се изяжда, тя се чувства.

Можеше да бъде и описание от която и да било от книгите на Питър Мейл за живота във френския Прованс. Прекрасни лавандулови полета, старците насядали от зори в местното кафе и убиващи времето, проточващо се протяжно и мързеливо през знойната жега на деня. От години плануваме това пътуване до Франция, но то така и не се случва. Беше важно да е по време на цъфтежа на лавандулите, но тогава ни е натоварено и все изникваше нещо.

Всъщност можеше да бъде и нещо съвсем друго, като Долината на фараоните в Египет примерно. Изпълнена с толкова много история, че ако застанеш и се вслушаш в тишината ще чуеш припукването и жуженето на времето, което се опитва да запази тънката граница между тук и сега и там и тогава.

Можеше да бъде всяко едно от тези неща. Но не е. По някакъв свой начин е всички тях. Само, че го няма бледият англичанин да го опише толкова живописно в романите си. Няма го и потокът от туристи, които да се увековечат със селфита на фона на древните руини. Няма го и великият холивудски режисьор, който да възпее жуженето на пчелите сред лилавите редове от лавандула и нечия любов, родила се по гроздобер. Предполагам за това ни е трудно да го оценим. Обикновено така се случва, трябва да си видял всичко, за да може да оцениш, това което е пред очите ти през цялото време. Радвам се, че животът ми предостави възможността да видя достатъчно.

Истината е, че единственото на което усетих липсата е не уханието на прясно изпечена франзела или чудесни равиоли, а лъчезарните хора с широките усмивки, които поздравяват непознати. Въпреки проблемите си и без значение от стандарта си на живот.

Можеше да бъде всичко друго, но то е просто всичко. Накуп. Наричайте го както искате: Долината на розите/Долината на тракийските царе/ Долината на лавандулите или географски казано - Казанлъшката долина.

От началото на май до края на септември там е раят. Един от многото, разбира се:) Започва с цъфтежа на маслодайните рози, минава през лавандулите и слънчогледите и завършва с гроздобера. Разбира се, освен това, задължително в маршрута ви трябва да влязат гробниците на тракийските царе. Заради картинките в учебниците, най- известната остава Казанлъшката.

Това е малка семейна гробница с красиви и много детайлни стенописи. Оригиналната постройка е консервирана и няма достъп до нея, но е направена достоверна реплика, която е отворена за посетители.

Препоръчвам да посетите и музеят на Казанлък, където има макет на Севтополис - древен град, основан от Севт III. За съжаление останките от него имат доста тъжна съдба. През 1948 година Севтополис е открит при строежа на язовир. След като са направени скици и проучвания е дадена зелена светлина на проекта и древният град е потопен под водите на днешния язовир Копринка (първоначално Георги Димитров).

Нашият базов лагер беше точно там, но колкото и да е красив язовирът, искрено се надявам в обозримо бъдеще да бъде осъществен някой от проектите за пресушаване на селището. За съжаление осъществяването им е доста скъпо начинание.

От там може да поемете пътя към останалите гробници. По това време на годината гледката беше прекрасна. Съчетание на Балкана с приказни лавандулови и слънчогледови полета, като тук - таме релефът е нарушен от някоя от могилите. Със сигурност едно от задължителните за посещение е тази на Севт III (Голямата Косматка). За съжаление по време на нашето пътуване беше затворена поради срутване в една от галериите и е очевидно, че ще се ходи пак. Тези, които успяхме да посетим са Оструша и Шушманец, но всъщност гробниците са над 16и е добре да им отделите поне два дни, въпреки че са на сравнително близко разстояние една от друга.

Истината е че от доста време се каня да снимам в лавандула. След като така и не ми се получи за Франция, преди техните да пострадат от заболяване, в крайна сметка стигнах до значително по- близките, удобните и невероятно красиви български полета.

Снимките трябваше да бъдат част от рубриката Храна на открито, но по- скоро го обърнахме на пикник. Освен да намажа едни крустини, друго нищо не направих там. За сметка на това си го изядохме с огромен кеф в лавандулата. За протокола - бутилката вино също си я отворихме.

Подготовката продължи цяла седмица, като заради дъждовната прогноза включваше ушиването на облаци от плат, поръчката на жълти гумени ботуши и приготвянето на един невероятен и много ефектен сладкиш. Мартина оцени по достойнство всеки един от посочените елементи. Най- вече жълтите ботуши. Стайлингът с тюлена брокатена рокля, корона и галоши е неповторим и си е изцяло неин.

Enjoy it! Рецептата е накрая:)

Ябълков сладкиш на розички

За тестото

300 г брашно
120г масло
1 яйце
2 с.л студено прясно мляко
5с.л захар
1/3 ч.л бакпулвер

За розичките от ябълки

2-3 големи ябълки
5-6 с.л. захар
сокът на един лимон
канела и ванилия

Брашното се пресява в купа заедно с бакпулвера. Добавя се маслото, нарязано на кубчета и се намачква до получаване на трохи. Следват захарта, яйцето и прясното мляко. Замесва се гладко тесто, което се увава в стреч фолио и се прибира за 30 мин в хладилника.

През това време ябълките се разполовяват и почистват от семките, след което се нарязват на тънки резенчета. Поръсват се с половината от захарта и целия лимонов сок и се оставят да поседят поне 10 минути. От там нататък тестото се разточва на тънка кора, поръсва се с канела, ванилия и захар. Нарязва се на ивици с дебелина около 10 см и върху него се подреждат ябълките. Не можах да снимам стъпка по стъпка процеса, но това ясно е онагледено ТУК, така че си позволявам да използвам снимките, които ползвах аз като инструкция. Това очевидно не е оригиналният сайт, така че ако някой попадне на първоизточника, моля нека ми пише, за да сменя линка.

Розичките се подреждат в намаслена тавичка и се пекат 30 минути на 190 г. Готовият сладкиш се оставя да изстине и се поръсва с пудра захар.

По желание може да поръсите с филирани бадеми. Сега очаквайте рецепти с лавандула:)

И не забравяйте да се усмихвате!

От доста време заобикалям тази тема, най- вече защото ми звучи доста претенциозно за блог, който принципно няма претенции за каквото и да било. И все пак след 5 години в публичното пространство май се налага. Освен това жегата ми се отрази, слънцето ме напече и изпитвам вътрешната потребност да охладя малко, засягайки някои теми, които колкото и да се опитвам да избягвам, някой все ми връща топката. Почвам ги в реда, в който се сещам.

С какъв апарат снимаш?

(Или в малко по- смислената му разновидност - С какъв обектив снимаш?)

Фотоапаратът е инструмент, който много помага за реализирането на поставената цел, но като всеки един инструмент, далеч не е най- важното условие за добра снимка. В блога имам снимки правени с какво ли не. Първоначално започнах с Pentax K100 и обектив Pentax 50/1.4. Средата на 2011 го смених с Pentax K5 (писах тук), като с течение на времето натрупах и известна колекция от обективи:

Sigma 10-20
Pentax 50-135/2.8
Pentax 35/2.8 Macro
Pentax 50/1.4

В началото на 2013 най- после се примирих с мисълта, че Pentax няма да пуснат фулфрейм и си купих Nikon D800, първоначално само с Nikon 50/1,8. В момента освен този обектив, имам още:

Nikon 24-70/2.8
Tamron 70-200/2.8
Nikon 105/2.8 Macro

Освен това неприятно ще изненадам всички онези, които пренебрежително ще махнат с ръка, обвинявайки ме, че все пак техниката прави снимките. Около 30% от снимките в блога, напоследък са правени с телефон. Ммм да. Nokia Lumia 1020 и iPhone 6. Въпрос на гледна точка и съобразяване с възможностите на техниката. Не претендирам нито да правя изкуство, нито че снимам добре, така че акъл няма да седна давам.

Какъв апарат да си купя?

Всъщност апаратът е нещо доста лично. Преди да си купите каквото и да било си изяснете точно какво искате да снимате, на къде се движите и какво искате да постигнете в крайна сметка. Ако не може да си отговорите на нито един от тези въпроси, отидете в магазина и си купете нещо евтино. Олимпус са особено добри в сапунерките и ниския клас апаратчета. Почнете да снимате. Когато апаратът ви отеснее и възможностите му започнат да изостават от вашите собствени, най- вероятно вече ще имате идея каква да бъде следващата ви стъпка и няма да имате нужда от "помощ от приятел". Когато минете на друго ниво и си купите нещо голямо, тежко и изглеждащо много професионално, в никакъв случай не продавайте малкия апарат. Когато развиете дископатия и гръбначни изкривявания от влачене на 10 килограмова раница и установите, че всичките ви снимки са като от професионална фотосесия, но за сметка на това имате много изпуснати спонтанни моменти, със сигурност ще се сетите за малката играчка.

Приемаш ли поръчка за фотосесия/торта/гердани от полимерна глина/ушиване на балони, възглавници и т.н.

Макар, че много би ми се искало, отговорът е отрицателен (нито за гореизброените, нито за каквото и да, за което в момента не съм се сетила). В нито едно от тези неща не се чувствам професионалист. За нито едно от тези неща не мога да отделя време и организация, различни от задоволяване на лични прищявки, капризи и моменти настроения. Тъй като графикът ми е и доста натоварен, съществува огромна вероятност да поема ангажимент, който после да не мога да изпълня и така да разваля празника ви/ подаръка ви.

Направих еди коя си рецепта, като само замених маслото с маргарин, прясното мляко с кисело и вместо бяло брашно сложих ръжено. Резултатът изобщо не се получи като на снимката, каква може да е причината?

Без коментар:) Като начало това, което сте видели на снимката е било със съставките, вървящи с рецептата към снимката. Ако не мога да открия съвпадения с използваните от вас продукти, очевидно е защо и вие не можете да откриете съвпадение между моята снимка и вашите резултати.

Какво ще стане, ако в еди коя си рецепта сменя еди коя си съставка с нещо си?

Нямам особено ясна идея какво точно ще е то. Вижте, това е блог за споделяне на лични впечатления - било то от храна, било от нещо друго. Не съм професионалист и нямам претенции да бъда такъв. Давам рецепти, които съм изпробвала и харесала, но това не означава, че съм готвач и познавам из основи науката на готварството, т.е не винаги мога да ви обясня научно какво се случва, ако смените това с онова. Най- вероятно просто ще получите нещо друго. Не задължително лошо, но със сигурност различно.

Кухнята ти от Икея ли е поръчана?

Този така често задаван фундаментален въпрос, тръгна от тази статия :)

Не, не е от Икея. Правена е по поръчка от фирма Кедър http://kedar-design.com/http://kedar-design.com/

От къде си си купила чашата/паницата/каната/тавичката/покривката, чаршафите?

Ми не помня. В повечето случаи:) Така де - доста са, мъкна и поръчвам от къде ли не. Не мога да ги запомня всичките. Ако мога да обобщя, имам три основни източника за доставка на пропсове: единият влачене на парче (макс до 4бр), когато пътувам (ммм да, странни неща си пазарувам), другият от Vivre и последния е от Amazon UK с доставка през Gabko

И от сега да си кажа, защото съм сигурна, че веднага някой ще попита - бурканчетата с дръжките, сламките и диспенсъра от снимката са от Amazon:) Не мога да разбера защо почти никой в БГ не ги внася, при положение, че нито са толкова скъпи, нито толкова трудни за транспортиране, а така като гледам има много голям интерес. Особено към диспенсърите.

Може ли да рекламираме при теб (по някакъв си начин)?

Блогът е аматьорски, любителски и личен. От тази гледна точка смятам, че е неподходящо да се ползва за реклама. Има редки случаи, в които пиша впечатления за различни продукти, но се базирам на следните принципи:

продуктът да се връзва с тематиката на блога
да не противоречи на личните ми разбирания (било то за здравословно, било то за етично)
да имам правото да напиша наистина личните си впечатления, включително и негативните аспекти
с цел запазване на обективност не приемам да пиша срещу заплащане

Проявяваш ли интерес да рекламираш при нас?

??? Сериозно ли бе хора?

Какво точно да рекламирам? Некомерсиалният си блог, или услугите, които не осъществявам и от които не изкарвам пари?! Ако се опитвате да се свържете с мен във връзка с работата ми, моля ви да се обърнете към офис мениджъра ни. Гарантирам ви, че всички запитвания и обаждания достигат до мен.

Можеш ли да ми препоръчаш ресторант и защо не пишеш за ресторанти?

Мислех си го много пъти. Даже съм писала няколко статии. Истината е, че не се чувствам комфортно в тази роля.Нека започнем с това, че мога да изразя само лично мнение т.е макар и да се старя има вероятност да не е 100% обективно. Не искам да се чувствам отговорназа съсипването на нечий бизнес, защото съм публикувала негативна статия за някакво заведение.

Пратих ти покана за приятелство във Фейсбук, защо не го приемаш?

Най- вероятно защото не се познаваме. Ако някой се интересува от нещата, които правя, може просто да хареса страницата на блога. Личният ми профил си го пазя, за да мога да спамя безобразно на политическа и икономическа тематика в news feed-а на приятелите и познатите ми. Едва ли ще ви е много интересен. В реалния живот мога да бъда и доста крайна и понякога не особено деликатна и тактична. Предпочитам да не го правя обществено достояние.

Нещо си не ми харесва. Защо си го направила така?

Въпрос на лични предпочитания. Да не се повтарям пак за личното пространство, че вече много го изтърках в тази статия.

Споменах ли че диспенсъра е от Аmazon UK:)

- Мамо, тази ваканция съм си била само един ден вкъщи!

Факт. Но пък и аз не помня от кога събота и неделя не сме си били вкъщи. В най- лошия случай багажът се натъпква в колата в събота сутринта. В по- благоприятния - още от петък. Снимам непрекъснато, но трудно намирам време дори да прегледам какво съм направила. Някъде през юни се озовахме над Тетевен. Фантастична, спираща дъха гледка над село Бабинци, в подножието на малкото, заоблено връхче Острич. Деца, въргалящи се по поляните, добра компания и чудесна храна. Щастието има много измерения, но със сигурност това е едно от тях. Особено когато е придружено от чаша розе:) Единственото, което нарушава идиличната картина е липсата на лед за питиетата:)

Бяхме приготвили много неща. Имаше пастети, топено масло, домашни хлебчета, мъфини с череши, салати, кюфтенца в сладко кисел сос и неща, които със сигурност съм забравила вече. Мисля, че трябва да си водя списък, за да мога после да давам рецептите. За съжаление тези са безвъзвратно загубени, така че ще е задоволите с това, което си спомням - кюфтета в сладко - кисел сос

Ако някога имате път към Тетевен, задължително се отбийте. Ако минете по магистралата е не повече от час и половина.

Рецептата предизвика голямо озадачение при децата. Трудно възприеха идеята за канела при месото и захар при чушките. Не така стоеше въпросът с изяждането. Всякакви предразсъдъци отстъпват място пред глада, предизвикан от 3 часа търчане на открито.

Кюфтенца в сладко кисел сос със сладко от чушки

За кютенцата

800г кайма - правила съм си с всичко - от пиле, през телешко до агнешко и свинско.
100г пушен бекон
50мл оцет
2с.л захар
2с.л соев сос
2с.л пикантен сладко кисел сос
1с.л сусамово олио
2ч.л сусам
1с.л фъстъчено масло
1 скилидка чесън
1 глава лук
1 яйце
черен пипер, канела, кимион, смлян кориандър
1-2 с.л мазнина

Сладко от чушки

Може да намерите рецептата тук: http://luluto.blogspot.com/2012/08/fast-food.html

Лукът и беконът се насиняват на ситно и се смесват заедно с подправките, каймата и яйцето. Аз не купувам готова кайма. Предпочитам да си взема месо и да си го приготвя вкъщи, като в конкретния случай го смилам заедно с вече изброените съставки.

Каймата се оставя да престои половин час и от нея се оформят малки кюфтенца. На дъното на тенджера или дълбок тиган се слага малко мазнина, подреждат се кюфтета и се захлупват. Идеята не е да се запържат, така че може да се сложат и на два реда. За целите на нашия къмпинг ги готвихме в Dutch oven (писах за нея тук http://luluto.blogspot.com/2015/06/dutch-oven.html), като освен отдолу, слагаме жарава и върху капака. Идеята е кюфтетата да се готвят първоначално на силен огън, за да не стоят като варени и сравнително бързо да се изпари водата, която пускат.

Оцетът, захарта, фъстъченото масло, соевият сос и сусамовото олио се смесват и се изсипват при кюфтенцата. Разбърквате внимателно, намалявате малко котлона и готвите около 30 минути без да захлупвате. Когато течността почти изври, добавяте сусама и пикантния сладко кисел сос, който глазира кюфтетата и им придава лъскав вид.

Сервирайте със сладкото от чушки и следната салата:

Зелена салата - накъсана на едро
1 тиквичка, нарязана на лентики
1 нарязана червена чушка
1/4 пакет хрупкави оризови нудели (натрошавате ги и ги запържвате за 5 минути в 1 с.л мазнина)
50г фъстъци (аз ги предпочитам сурови, но може да ползвате и печени)

За дресинга:

Сокът на 1 лайм
1с.л сусамово олио
2с.л соев сос
1/2 ч.л. мед

По желани - сусам за поръсване

Имаше такава песен на Тоника, ако не се лъжа. Горе долу я изживяхме на живо. Не точно както ни се искаше, но само в песните нещата са идеални. В реалния живот доста често се получават мъъъънички разминавания.

Лято, жега, в града просто не се диша. Традиционно решаваме да избягаме за уикенда. Тръгваме с едни приятели и приятели на техните приятели (и последният да затвори вратата). Идеята е мястото да е познато и голямо, за да можем да си опънем хилядите огромни палатки и да има къде да стоварим целия цигански катун. Спираме се на бивак в Балкана, цивилизована работа с тоалетни и течаща вода. Всичко на всичко сме 7 възрастни със 7 деца т.е. за целите на упражнението, приемаме че силите са изравнени. От тук нататък е много интересно как двата лагера интерпретират случката по съвсем различен начин. За по нагледно и разбираемо приемаме да отбелязваме децата с Д, а родители с Р. И така на кратко:

Д: Беше мега яко! Първо в колата се бяха сетили да ми вземат възглавничка, върху която да си полегна. Отиваме там и всичко е шарено и хубаво и има рекичка.

Р: Не сме се сетили нищо, ама нямаше къде да го заврем всичкия тоя багаж, нищо че сме с джип, и натрупахме чувалите на половината задна седалка. И да, беше шарено, ама само защото отивайки там се оказа, че освен нас, за това място са се сетили още 100 човека и от палатки, направо нямаше къде да седнем. Да не говорим, че бяха направили плътна ограда около реката, като са си опънали въжетата с прането!

Д: Жестоко! Разрешиха ни да влизаме с дрехи в реката!

Р: Мамка му, как можах да забравя точно банските бе!

Д: …. И можеше да джопаме със сандалите във вирчетата!

Р: Ахъм, щото взехме превантивни мерки след първите двама, които скочиха и си нарязаха краката на камъните.

Д: И можехме да се търкаляме и да скачаме навсякъде и дори не ни направиха забележка, че го правим в прахта!

Р: Принципно това има дълго обяснение. Първо там беше толкова прашно, че на 10тата минута вече не можехме да различим кой, кой е. На 20тата спря да ни пука. Ситуацията беше малко като във вица с Айше и Манго по отношение на цигането паднало в локва: Това ще го къпем ли, или ще си правим друго? Пък и не беше фатално. Така и така едвам можехме да изкараме децата на джунглата от реката...

Д: Като никога не се опитваха да ни натъпчат с някакви полезности, а единия ден ни оставиха да ядем само макарони.

Р: Как се изхранва толкова народ, а?!?! Аман от капризи! От седем деца все някой нещо не яде, нещо чопли и нещо сортира по цветова по ръба на чинията! Ей ви макароните и всеки да ги полива и да им добавя каквото си иска, оправяйте се! И кой изпусна динята в реката, а? И защо не си призна веднага ми изчакахте хубаво да се накваси с речна вода?!

Д: … а на другия ден имаше жестока печена царевица и картофи на огън!

Р: Е как пък от толкова народ никой не взе резервна бутилка за газовите котлони!
"Е бе мило, как да не беше до пералнята. Просто пак нищо не можеш да намериш! Ми то е така, като за всичко мисля само аз и само аз прибирам..." (следва 20 минутен семеен скандал)

Наложи се да сменим макароните с алтернативна версия, за да остане с нещо да сварим кафето. Но пък трябва да си признаем, че беше много вкусно:)

Д: Дадоха ни да тичаме, да крещим и да се бием из целия лагер! Нито веднъж не ни направиха забележка, че пречим на другите!

Р: Всъщност съседите пуснаха Слави Трифонов и Черно Фередже и ние просто развързахме и насъскахме децата като ответен удар.

Д: Играхме на „вързано“ и даже родителите се включиха в някои от залаганията!

Р: Мммм дааа, просто и на нас ни беше любопитно дали някой може да изкара повече от 5 минути в неописуемата смрад на тоалетната. Така де, ако експериментът е успешен, щяхме да го използваме като аргумент срещу останалите лагерници, с апел да престанат да минират пътеките.

Д: Разрешиха ни да си играем с огъня

Р: Не сме ви разрешавали нищо. Просто бяхме много хора и забравихме да се координираме кой да ви наглежда, да налага забраните и да раздава правосъдие. Платихме си за недоглеждането, като разпределихме обгорените столове между семействата на база на броя на участниците в забавлението.

Д: Всички заедно седяхме в реката

Р: Ма да, това е единственото място което отговаря едновременно на двете елементарни условия а) да не е прашно и б) да не е заето от други хора

Д: Качихме се с някакъв як лифт до много готино място

Р: Абсолютно! Само дето вие не спряхте да си крещите през 5 седалки на лифта. Но пък гледката наистина беше страхотна!

И трябва да си признаем, че не ни дразнеше, че крещите, по скоро ни забавляваше. Всъщност някои от нас също крещяха. Да не го посочвам с пръст!

Д: Беше Н Е З А Б Р А В И М О!

Р: Беше. Ще се постараем да запомним всеки детайл колкото се може по- дълго, за да не вземем да го повторим:)

Всяка прилика с действителни лица и събития не е случайно, макар и да е леко преувеличена. Всъщност като тегля чертата, беше супер. И така като гледам все пак ще повторим. Поне в частта с лифта. А за другото просто ще сменим мястото. Мръсни, весели и свободно тичащи хлапета са едно от най- хубавите неща, които могат да ви се случат през лятото:)
Да, беше незабравимо. По свое му:)

Посрещнахме я спокойно и тихо (до колкото може с деца).

С голяма еуфория около подаръците.

Но без големи, тежки и протяжни обеди. Само с най- близките.

Като никога не преядохме на Коледа (за сметка на Бъдни вечер:), но обърнахме необходимото внимание на чашата кафе и греяното вино в компания.

Камината така и не я запалихме, заради жегата навън, но поне свещи имахме в изобилие.

Да ви е светло, истинско и смислено! Наздраве!

Времето е измислено от хората и началото на годината според нечий календар не е съществен фактор за съдбата. По този повод отбягвам да изсипвам надежди за бъдещето, само защото е станало 1 януари. Не обичам и обещанията и заричанията. Никога не се спазват. Не обичам особено и равносметките - няма смисъл да се обръщаш назад. Взимаш си поуките и продължаваш напред. В началото на тази година си харесах думи под които искам тя да протече. Бяха KEEP GOING. Профучах през годината точно по този начин. Методично и систематично, стараейки се да не влагам особено емоции във второстепенни неща, хорски проблеми и откровена глупост. Това е нещо ново за мен и определено го смятам за едно от важните неща, които научих. Беше странна и трудна година. С хиляди малки проблеми, политическа и икономическа нестабилност. Отразиха ми се. Беше година изпълнена с прекалено много рутина и това със сигурност е нещо, което ми се иска да избегна през следващата. Ако мога пак да си избера дума, то ще бъде НАУЧАВАЙ. Колкото и добре да се учи чрез негативния опит, бих предпочела нещата да се дължат на чиста любознателност и лични амбиция. Нали, така, ако някак си може, ммм:) Благодаря предварително! Сред нещата, които със сигурност ми се иска да правя повече е срещата с планините. Не за ски (което така и така го практикувам), а просто за разходки и среща с приятели. Пристрастяващо е. Както казах не разчитам на календара, за да променям нещо в живота си. Започвам го когато и както дойде. Така посрещнахме новата и изпратихме старата година. Под звездите на Родопите и в семейния уют пред камината Беше страхотна седмица. И страхотна година. По своему:) Следващата и по- добре!

Благодаря на М и К. Пак и отново:)

Обратно в София ни посрещна сняг.

И прекрасна спокойна новогодишна вечер.

За първа година празнувахме без Ина и понеже традициите ни не са това, което бяха, се спряхме на нетрадиционо и доста интернационално меню.

Част от идеите са си мои, но основните са от Good food, с което се сдобих на една бензиностанция на връщане от Родопите: Цвекло с пушена сьомга, сметана и хрян (руска кухня), говеждо чили с царевичен хляб (южноамериканска), баница късмети (нашенска, от село:), торта Павлова с джинджифил и ананс (да речем интернационална), прекрасно овче сирене на Кърнаре и също толкова прелестно вино Малина и Мерло на изба Трастена. С две думи - манджа с грозде. Единствено не се разбрахме дали да слагаме магданоз или кориандър на основното. Компромисно, фигурираше в две купички на масата.

Успешна година и звездна година!

Според моята житейска философия, храната е изживяване. Няма значение дали пиете смути със спанак и чия, ядете мусака или са ви сервирали телешко Black Angus. Ако храненето е просто рутина, няма значение какво имате в чинията. Съвсем нагледно го визуализирам с две различни вечери, влезли в лятната ми програма. Изключително различни една от друга, и като време, и като място, и като компания, и като характер. Но пък и двете доста интересни и зареждащи, като емоция.

Поради естеството на събитието, едната беше заснета с телефон, на което се дължи и компромисното качество на снимките.

Първото ми селфи в живота:)

Всяка година американската общност в България организира чествания по случай 4 юли. Традиционно, в офиса получихме покана от Американската Търговска Камера, на която се отзовахме с един колега. Една от най- интересните части от програмата е вечеря в небето.

Участниците се се качват на платформа, закачена за кран, който ги издига високо в небето. Обезопасени сме с колани, като на летец - изпитател:) Сервитьорите са в средата на платформата и предлагат вино, десерт и домашна лимонада.

Цялото преживяване е около 40 минути. На земята има подсигурен кетъринг, тъй като никой не разчита, че ще се наядете просто с един десерт.

Освен това на част от участниците хич не им спореше храната:)

В интерес на истината аз не изпитвам особен страх от високото. Докато бяхме деца и баща ми ни водеше на ски, успя да ми вкорени житейската философия, че не трябва да се шушкаш и да си ровичкаш по джобовете на седалковите лифтове. Съдейки по приятелите около мен, това простичко правило е успяло да ми спести доста изпаднали телефони, изпуснати щеки и загубени ръкавици (имахме и случай на загубен ключ от кола). Седейки горе на платформата, най- големият ужас, който изпитах беше точно този - да не би да ми падне обувката или пък още по- лошо - да си изпусна телефона върху аудиторията долу.

Случка номер две е доста по- различна. Напоследък често се натъквам на статии, които с умиление разказват за нашето детство и как сегашните деца не могат да изпитат същите емоции, зомбирани от страховете на родителите и мобилните си устройства. Толкова да не съм съгласна с това твърдение, че повече няма на къде. Моите деца имат дори много повече от това, което аз получавах през моето детство, поради няколко простички факта: 1) Докато са малки, ние определяме какво ще правят децата ни. Моите не са вторачени в мобилните си устройство, въпреки че и голямата (17) и малката (10) притежават и таблети и смартфони, просто защото ние им подсигуряваме други изживявания. Проблемът сме ние родителите, които ангажирани с нашето ежедневие и НАШИТЕ мобилни устройства, не обръщаме достатъчно внимание на децата си. Те от своя страна се чувстват длъжни да запълнят с нещо скуката. 2) По стечение на обстоятелствата аз и мъжът ми имаме доста по- добър стандарт на живот от родителите ми, който ни позволява да пътуваме непрекъснато. Често извън България, но още по- често във България. За нас няма съществено значение дали ще сме в 5 звезден хотел със СПА или в средата на пустошта на палатки. Важното е да пътуваме. Ще се изненадате, но понякога може да създадете незабравими спомени почти безплатно!

За протокола и за тези, които не следят често блога - аз съм от София. По принцип няма абсолютно никакво значение, освен че софийските деца се предполага да бъдат още по- ограничавани, заради опасностите в големи град. В конкретния случай, този факт има съществено значени, заради лесния достъп до Витоша. Ние се възползвахме от него, за да си направим една приятна вечеря на Камен Дел. Изключително достъпно преживяване, стига да имате малко повече ентусиазъм.

Една прекрасна, топла, петъчна вечер в средата на август, се срещнахме на паркинга на Алеко. Идеята беше да снимаме нощна София и да вечеряме горе, т.е. часът беше необичаен за обикновени туристи -7 вечерта.

Срещу станцията на лифта има чешма, от която тръгва пътека. След около 100 метра се разделя на две. Десният ръкав продължава към Драгалевския лифт, а левият тръгва нагоре към платото. Трябва ви точно той.

Съвсем в началото има леко изкачване, но след това продължавате по платото, където е изключително приятно за разходка.

По това време на годината е направо нереално красиво да се окажеш там по залез. Земята се е напекла от дневните жеги, жужат насекоми, мириши на билки, а малините и къпините са узрели.

На платото се намира най- голямото торфено находище в България. Понеже е влажно почти целогодишно, горещо препоръчвам да си носите репелент. Мен лично комарите ме обожават, Ако не се напръскам, са в състояние да ми разкопчаят якето.

Пътеката може да бъде мината за около час и 20-30 минути. Заради снимането и блуждаещите деца ние са забавихме доста повече.

Когато стигнете до заслона, отново има малко хълмче. Веднага след него следва още едно възвишение. Това е моментът, в който трябва да се отклоните от маркираната пътека (мисля че се пада някъде между 150 и 156 колче).

Това е моментът, в който при нас се стъмни. Ако предприемете подобна екскурзия, задължително си носете челници и фенери.

Камен Дел, дами и господа, е връх (1862м), а Витоша е планина! Там важат всички правила, за разходка в планината, както и където и да било другаде. Коментарът може да ви се струва излишен и глупав, но пък аз се нагледах на хора с токчета и джапанки до Безбог, куфари на колелца към Мальовица и всякакъв друг вид "планинска екипировка". На Камен дел има само големи, ръбати камъни (вижда се и от снимките) т.е. не подценявайте обувките. Освен това духа винаги, което предполага якета с поне някаква ветроустойчивост. И си носете вода.

Но пък гледката.... Гледката просто не подлежи на описание.

А ние сме идиоти и си носехме някакви важни и животоспасяващи неща като: гирлянди с лампички, кошница за пикник, стъклени чаши за вино, кекс, заедно с формата, покривчица, две бутилки вино, прошуто, смокини, домашни хлебчета, различни видове сирена и очевидно - недостатъчно бира:)

След 10 часа горе се появиха доста други хора.

Връщането е изцяло по тъмно. Вече никой не снимаше и не се спираше. Към 12.30 бяхме при колите. Част от децата заспаха още преди да сме успели да тръгнем. Някакво друго, което не дойде с нас, звънеше нервно по телефона и ми се караше, че сме ненормални и да се прибираме, защото се притеснявала. Това трябваше да бъде моя реплика:)

Ресторант Подкофа се намира на плажа. Пред него няма нищо друго освен пясък и море. Така да се каже на първа линия е. Масите са без покривки, а столовете са различни. Вилиците, лъжиците и чашите - също. Единствените стени, които има са въображаемите и когато духа вятър, в чинията ти попадат песъчинки, а косата ти се разрошва до безобразие. За сметка на това храната е великолепна. Виното е само едно, но е добре охладено. Ресторант Подкофа има своите недостатъци, но те само го карат да изглежда още по- съвършен. И да, знам, че подкова се пише с В, но името не идва от там, а от една прелестна кофа, която е провесена от навеса и служи за осветление, заедно с десетките лампички, заобикалящи мястото. Децата го кръстиха така и за известно време въргалянето в хамака под звездите, полепналия пясък по краката, солта и вятъра в косите, станаха тяхно ежедневие. И въпреки, че уцелиха единствената лоша седмица това лято, не се сетиха че имат таблети. Имаха книги, море, вечери под кофата и Мила, която да им подсигури пет звездно гурме (и не само) изживяване.

Аз се включвах само през уикендите и макар, че ситуацията на пълен пансион ала Мила, напълно ме устройваше, от едната гузна съвест се чувствах длъжна да направя поне салата:)

Винаги съм си мислила, че лято в каравана е страхотно на теория, но не е точно за мен. Оказа се, че е зависи и то най- вече от това с кой го споделяш. Може да надмине всичките ти очаквания. Може да се окаже, че пет звездните хотели са нищожни в сравнение с милионите звезди, отразени в очите на детето ти. Предполагам, че някой ден ще си купим кемпер. За сега е само химера и дори не толкова заради финансовите параметри, колкото заради ежедневието ни. На този етап все още си го харесваме. Някой ден може би ще мислим друго. До тогава ни остава да обгръщаме живота си с мечти и компания, заради която си заслужава заспиваш с мисълта за следващото ви приключение.

Няма значение какво сервирате на едно дете и точно колко е изяло. Винаги ще се намери място за печени машмелоус. Не разбирам какво толкова намират в тях.

И Мартина каза, че не намира какво толкова се радвам на снимки и фотоапарати:)

Идиличният крайбрежен мирски свят си има и своите недостатъци. Когато духа и вали, тентите, навесите, караваните и палатките са единственото убежище. Но пък е по- лесно да си чуеш мислите в главата.

Но пък когато не вали, това е просто раят!

Тази година, в Италия, на плажа имаше някакви умрели плужачета. Беше много интересно да наблюдаваш реакцията на майка, разхождащи дечица и бащи, разхождащи дечица. Първите заобикаляха "нещата" от поне 2 метра разстояние, опитвайки се да отклонят вниманието на детето в другата посока. За сметка на това, татковците водеха отрочета до споминалия се плужек и започваше едно бодене с пръчка, едни научни експерименти, едно чудо.... Мартина не изпитва особена погнуса от желирани медузи (за разлика от майка си). Очевидно е време да се замисля кой от нас прекарва повече време с нея, на какво я учи и дали е по- добре да сънува кошмари с черни дупки, поглъщащи планети или със счупени, току - що лакирани нокти:)

Всъщност какво е раят без храна. Простичка, с малко съставки, но пък изпълваща всички сетива.

Винаги съм изпадала в потрес от чушкопеците и съответната миризма, носеща се из панелните квартали на София. За сметка на това, просто обожавам мириса на пушек на открито, където никой не е обезпокоен с умирисано пране или изпълваща хола пушек.

Не изпускам възможността да си направя кьополу или печени чушки с доматен сос. Това са добре известни рецепти, които не виждам смисъл да споделям. Но пък не всеки още е пробвал гриловани праскови.

Макар и любител на сладко - солените вкусове и всякакви експерименти, доста дълго се дърпах от тази рецепти. Нещо като салата с компот ми се струваше. Няма нищо общо! Божествена е!

Салата с гриловани праскови и прошуто

Пакет рукола или най- добре микс от салати

6-7 праскови

100г прошуто

меко сирене (бри, козе или в моя случай сирене с ананас)

50г печени орехи

сокът на половин лайм

1с.л мед

1 ч.л. балсамико

зехтин

сол

Единственото по- особено в тази салата е че трябва да запечете прасковите на грил или грил тиган и да ги оставите да изстинат.

След това от меда, балсамикото, зехтина, солта и сока от лайм правите дресинг.

Накъсвате салатата в голяма купа, добавяте прасковите, прошутото - накъсано и навито на розички и сиренето. Поръсвате с печените орехи и дресинга и сервирате.

Няма смисъл да казвам колко много върви с бяло вино:)

Много малко неща действат по- обезкуражаващо от разтоварването на 5000 снимки и необходимостта да бъдат обработени. Това е основната причина за мълчанието ми напоследък. Не само, но да речем, че изигра съществена роля. Лошото е, че като мине известно време, спомените и емоциите лека полека избледняват, губят блясъка си и постепенно биват изместени от нещо по- ново, лъскаво и вълнуващо. Става ми все по- трудно да пиша за старите неща, а хардът ми все по- отчайващо се затлачва с изостанали истории и частици от живота ни.

И така, чак в началото на есента, чакайки за поредната среща в не особено любимия ми Лондон, се сетих за италианското ни пътешествие тази година. Кратко, горещо, вкусно, интересно и очарователно, така както само Италия си го може. Дестинацията беше избрана съвсем набързо и под натиска на обстоятелствата. Сицилия.

Организацията - обичайната: почти липсваща и прибързана. Резултатът, както може и да се очаква, е фал старт. Освен с обичайната еуфорият на Мартина от летенето със самолет, още на летището се сблъскахме с малко бюрокрация.

Не ми се навлиза в технически подробности, но за тези, които ще решат да се разходят натам, предлагам да проверят внимателно какъв депозит ще им искат за колата под наем. За разлика от част от гръцките острови, тук ни одрусаха яко, като едната фирма ни го възстанови чак месец, след като се прибрахме. Eто още малко полезна информация:

Езикът

Не разчитате особено на английския си. Вие може и да го говорите перфектно, но те не. Същото важи и за френски, немски, японски, руски, китайски или каквото и да било друго, различно от италиански. С много по- голяма успеваемост ще се оправите на български и усилено ръкомахане. Крещенето е почти задължително. Иначе не те вземат на сериозно.

Трафикът

Ако сте карали в София и си мислите, че шофьорите са нетолерантни - размислете пак. Ако сте шофирали в Париж и ви се е струвало ужасно - да знаете, че не е. Подаването на звукова сигнализация чрез клаксон е просто задължително. В случай, че ще взимате кола под наем, гледайте да е нещо по- мъничко. В противен случай паркирането и малките улички могат да се окажат над възможностите ви.

Климатът

От юни до септември си е жега. УНИКАЛНА ЖЕГА! Ако отидем пак (много се надявам), това ще са месеците, които ще заобикалям с голямо старание. Тълпите туристи просто няма смисъл да ги споменавам, нали?!

Пътищата

Принципно стават. Задължително проверете дали магистралата между Палермо и Катания е отворена. В нашия случай не беше, което класира Палермо в графата "мисията невъзможна". Поне не и за ограниченото време, с което разполагахме.

Почивка или градски туризъм

Нещата наистина са или/или, освен ако не разполагате с поне месец, за да може да съчетаете и двете. Ние си причинихме умопомрачително търчане, в съчетание с непрекъснато мрънкане "кога пак ще ходим на плаж", пришки по краката от ходене и мехури от изгаряния, в опити да съберем колкото се може повече слънчеви лъчи за единица време (това последното важи за още зелената част от колектива, която живее с идеята, че знае всичко и да не й се месим, ако може). Истината е че видяхме твърде малка част.

Нещата, които мога да препоръчам:

Scala dei Turchi

Красива е. Особено по залез.

Етна

е как де?! Да отидете до Сицилия и да не видите един от най- големите, действащи вулкани в Европа.

Автобусите и колите спират на голям паркинг в подножието. Нагоре тръгва лифт, а след това може да продължите с високо проходими бусчета.

Удоволствието е скъпо. По- груби спомени беше нещо от рода на 60 евро на човек, в което влиза лифта, бусчето и екскурзовода (задължителен е). Етна е планина и ви качват на височина около 3300м. За сравнение, Мусала е 2925м.

С две думи, походете към екскурзията като към планинска и си вземете необходимите дрехи и обувки. За да придобиете представа, когато ние се качихме, в Катания беше 44 градуса. Горе беше 7 и ни валя град. Ние носехме якета и панталони, но се подлъгахме по разказа на хора, които бяха ходили предишния ден и според тях не е било толкова студено. Както се вижда по снимките - беше си. Въпросните хора, се оказа, че са стигнали само до паркинга, където беше около 20 градуса.

Сиракуза

Денем или нощем, няма значение. Градът притежава особен дух и атмосфера.

Не пропускайте Археологическия парк и най- вече Ухото на Дионисий. Някога е било водохранилище, но след земетресение е паднала едната стена. Сега се отличава с феноменална акустика.

Ето за такава акустика става въпрос:

Калтаджироне

Известно е с керамиката си 142-те стълби с разкошна теракотена мозайка. Страхотно градче с много приятна атмосфера.

Таормина

Очарователно място, с малките си улички, сгушените ресторантчета и магическата гледка. Стига да нямаше талази туристи, всичко щеше да е прелестно. Идеално щастие няма.

Храната

Без коментар. Простичка, семпла, но много вкусна. Едва ли някой очаква нещо друго. Не е задължително да казваш "мммммм", но просто не можах да се въздържа:) Ужасът за всяка диета!

По- интересното бяха цените. Вечеря за четирима с предястия, основно и десерт, плюс кана вино - между 42 и 52 евро. Пак без коментар.

Сладоледът
С една дума - В Е Л И К

Какво ме разочарова

Агридженто.Долината на храмовете беше много интересна, но самият град е доста незабележим, а заради наплива на бежанци, и доста вмирисан.

Мръсотията

Разбирам, че е туристически сезон, разбирам че не малка част от бежанците минават от там, ама можеше да се постараят малко повече.

Ремонтите по главните пътища

В изобилие и то в натоварения туристически сезон

След всяка екскурзия се връщаме ентусиазирани и много въодушевени. И всеки път си казваме "Догодина пак там". И никога не го правим, защото следващото лято ни се ходи някъде другаде. Дано и сега не стане така. Защото остана още много какво да се види от Сицилия.

Тази рецепта не е родопска. Всъщност какъвто и да беше първоизточникът, накрая я направихме толкова на око, че със сигурност оригиналът нямаше да бъде разпознат.

Това което направи лютеницата родопска е невероятното удоволствие да си я направим именно там. На брега на река Боровица, съвсем близо до язовира. И възможността да си напазаруваме от местните баби на пазара до Комунига. Предполагам че за това стои толкова високо в личната ми класация на лютениците. Не знам дали сте забелязали, но и при тях нещата са подобни на виното. На колкото и места да я опитате, на толкова ще е различна. Дори ако опитате лютеница, правена от един и същи човек през различни години - пак ще е различна. Та точно тази лютеница е ВЕЛИКА! Не мога да ви дам да я опитате, но онези, които са преживявали процеса на открито, около огъня, ще ме разберат веднага.

Признавам си честно, това е първият път в живота ми, в който аз правих лютеница. Спомням си от детството си, че беше някакъв много дълъг и сложен процес, в който майки ми ни оставяше да печем чушки на терасата до умопомрачение. Едва ли е точно така, но във всеки случай аз това си спомням. Предполагам заради огромната досада, с която е свързано висенето покрай чушкопека.

Съвсем по друг начин изглеждат нещата, когато просто си разпънал палатките покрай реката и оползотворяваш лагерния огън за целите на лютеницоправенето. Освен това, наличието на диспенсър с 5 литра вино също не е за пренебрегване.

Да не говорим за всичките модерни джаджи, които скъсяват времето и напълно елиминират отегчението. В съчетание с щастливите, омазани с лютеница физиономии на децата, които ходят директно да скачат в реката, за да се мият, какво да ви кажа...

На Боровица няма телевизия, няма 3G и всъщност няма дори телефонен сигнал.Но пък хлапетата се чувстват длъжни да запълват вечерите най- добрият си репертоар, заучен от реклами и интрнет.

Сутрин няма аларми, но ставането е също толкова ранно, колкото и през работните дни. Ако слънцето не ви напече палатката, то със сигурност ще имате честта да се събудите от близко преминаващата крава или най- малкото да се поздравите за добро утро със стадо овце.

Кафето има съвсем друг вкус, когато го правите на огън или на примус, но пък реденето на опашка е съвсем същото, като пред кофишопа до офиса и произтича от нищожния капацитет на кафеварките и джезветата.

За страхотния вкус на лютеницата, от огромно значение са продуктите. Не съм почитател нито на Био, нито на Еко манията, но много уважавам истинската местна храна, отгледана от местни хора, които от поколения правят точно това.

Ако някога имате път към на там, задължително минете през пазара след Комунига. Хората стоят там почти до края на ноември.

Напазарувахме си какво ли не, като част от нещата или не ни трябваха, или прекалихме с количествата. Но пък за сметка на това сега имам сок от грозде, чътни от зелени домати, сладко от чушки и домашен кетчуп. Все нещо трябваше да ги направя тези неща:) Пропуснах и 4-те наниза с чушки, които в момента служат за декор на терасата ми.

Ето и рецептата.

Родопска лютеница

Продуктите са достатъчни за около 15 бурканчета от 250 - 300мл

6 кг червени чушки

3кг домати

4-5 кисели ябълки

1кг кг патладжани
500 мл зехтин или олио
100 мл оцет
1ч.ч захар или мед

2 глави чесън

сол, черен пипер, дафинов лист, кимион, канела

няколко люти чушлета по желание

Чушките и патладжаните се изпичат на жар, като се слагат в тенджера с похлупак. След като изстинат се обелват и смилат на едро.

В голяма тава (ние разполагахме с огромна медна) се сипва олиото. Слагат се подправките и обеления чесън, докато мазнината се загрява. Така по- добре си пускат ароматите. Добавят се смлените чушки и патладжани, и се оставят да се сгъстят и позапържат леко.

Ако слагате люти чушлета, хвърлете ги в тавата от самото начало. Доматите се смилат с ябълките и се прибавят към запържените чушки. Идва ред на оцета и захарта и лютеницата се бърка докато се сгъсти. Това означава, че като бъркате, трябва да остава следа.

Насипете лютеницата в бурканчета, затворете ги и ги прехвърлете в дълбок казан. Покрийте ги с вода и сложете на огъня. След като зварат ги оставете 10-15 минути, за да се стерилизират.

Home, sweet home:) Всеки обича да ме уютно, топло и приятно вкъщи. Това, обаче е трудно постижимо, ако там цари хаос и безпорядък, а котката разнася мръсни чорапи и салфетки из цялата къща.

Тази година пътувахме много. На практика почти нямаше уикенд, през който да сме си останали вкъщи. Това си има и своята цена. На принципа, че може да имате само едно от трите, у нас това се отрази на фактора "чиста къща".

Прането се трупаше на камари, като понякога стигаше обратно в коша, без изобщо някой да го е обличал. Купуването на пералня със сушилня не помогна особено. Спести ми простирането, но не и гладенето. Липсата ни през уикендите, в съчетание с моите командировки ме докарваше до отчаяние всеки път, в който прекрача прага на дома и видя въргалящите се обувки в коридора. В общи линии драмата не продължи много дълго, преди да стигна до генералния извод, че не мога да смогна с всичко, при положение че през седмицата рядко успявам да се прибера преди 7-8 (ако изобщо съм си в София). Решението да потърся съдействие доста бързо изкристализира, но истината е че минах през доста фази на самоубеждаване, преди да пристъпя към някакво действие. Всякакви въпроси от рода на: Само аз ли не мога да се справя; Как ще пусна чужд човек в къщата; Стига бе, ще дойде някой, само ще маже у нас и аз после ще се чудя какво да го правя; Ами ако наема някаква женица, която да разчита само на този доход и по някаква причина се наложи да я освободя, защото повече не мога да й плащам и т.н и т.н до безкрай. После попаднах на някаква реклама на Domestinaвъв Фейсбук за домашни помощници. Регистрирах се в сайта им, после размислих и се отказах, като ми оставаше само да натисна бутона за поръчката. На другият ден ми звъна доста възпитан господин, който ме попита дали не съм имала някакъв технически проблем. Обясни ми как функционира платформата и в общи линии разсея част от страховете ми. В крайна сметка натиснах бутона. Беше преди 4 месеца и съм безкрайна доволна от това си решение. Съвсем на скоро с мен се свързаха от маркетинговия отдел на Domestina, с молба да напиша впечатленията си от услугата им. Ако на някой друг може да са му от полза, за да преодолее душевните си терзания, ето на кратко моите впечатления:

Предимства:

основното предимство е че мога да поръчвам помощ както еднократно, така и с месечен абонамент. Това означава, че ако по някаква причина не мога да продължа да плащам за услугата, просто не си подновявам абонамента и това е. Ако реша, че имам нужда от помощ за пролетното почистване и миенето на прозорците, просто мога да направя поръчка за еднократно посещение.
всеки път идва една и съща жена. Удобно ми е, защото я познавам, говоря си с нея и вече й имам доверие
удобна и лесна онлайн платформа, през която се осъществява както поръчката, така и заплащането
професионална услуга. Поне жените, на които попаднах аз, имат предишен опит като камериерки и скоростта и систематичността, с която почистват е просто впечатляваща. Честно, къщата ми никога не е била толкова чиста, а аз съм леко вманиачена на тази тема.
услугата включва гладене и простиране. Алелуя! Край на прането, което се налага да пера отново, защото котката трети ден лежи отгоре, докато чакаме да го изгладя.
коректно отношение. Жената, която първоначално идваше да ми помага напусна и се наложи да ми я сменят. Въпросният любезен господин отново ми се обади да се извини за причиненото неудобство, което беше компенсирано и със съответната отстъпка в абонамента ми за следващия месец.

Недостатъци:

не мога да си сменям деня за посещение. Мога да отложа едно посещение, като се прехвърля за следваща седмица в същия ден и час, но не мога да избера друг ден.
На този етап услугата се предлага само за София, Пловдив, Варна, Бургас и Стара Загора. Не покрива някои от периферните райони на София.

Аз лично ползвам услугата веднъж в седмицата за половин ден, за да мога да компенсирам отсъствието ни през почивните дни. От друга старан, ако искате да се освободите повече време и за други занимания, може да наемете помощ и два пъти в седмицата или за цял ден.

Повече за DOMESTINA може да намерите на сайта им https://www.domestina.bg/

Още ми е малко трудно да възприема идването на есента. По- скоро не искам. Храната ни все още е лека, бърза и пълна със слънце. Докато всички вече минаха на сладкиши с тиква, аз още съм на такива с череши. Ммм да, точно, съвсем правилно разбрахте. Като ви казах да си направите ето това сладко (http://luluto.blogspot.nl/2015/06/blog-post_23.html), надявам се да сте ме послушали. Аз повторих експеримента с червени череши. Ако сте пропуснали, има опция да ползвате замразени плодове. В краен случай заменете черешите с нещо друго. Да речем с круши. Получава се също толкова добре, макар че вкусът е по- различен. Всъщност, какъв плод ще сложите в случая не е от съществено значение. Думата ми беше по- скоро за шам фъстъка.

Знаете ли какво е общото между него и обикновеният фъстък? На практика почти нищо, освен името. Шам фъстъкът е от съвсем друго семейство, расте на дърво. Обикновеният фъстък е в шушулка под земята. Всъщност шам фъстъкът е една от най- древните ядки, която хората са отглеждали. Сведения за него има още от 6700 г пр.х. Родината му е Мала Азия, докато на фъстъкът е Америка. И освен това хората почват да отглеждат обикновения фъстък с около 3000 години по- късно. Всъщност повечето хора по света познават шам фъстъкът като пистачио. Ние обаче сме присвоили и модифицирали думата на елините - фистикия.

Както при повечето ядки, консумацията на шам фъстък носи доста ползи. Съдържат лесно усвоими форми на мед, манган, фосфор, калий и магнезий, а освен това е с много високо съдържание на витамин В6. Принадлежи към групата хранителни продукти с най-високи антиоксидантни свойства. За разлика от повечето други ядки, не е необходимо да накисвате предварително шам фъстъка. Ако още не сте се запознали с необходимостта от накисване, може да прочетете тази статия в блога на Надя Петрова: http://nadiapetrova.bg/2015/01/soaking-chart/. От същата статия взаимствам схемата по долу:

Източник: Надя Петрова

Макар и ядките да са най- полезни сурови, консумацията им под някаква друга форма също не е за пренебрегване. Сладкишът, който предлагам днес, аз лично приготвям с мелас от фурми. Тя си има собствен аромат на леко препечена захар. На мен лично ми е много приятен, но със сигурност променя вкуса на десерта и е по- различен, от колкото ако го направите само с бяла захар. Пробвала съм тази рецепта и без брашно. По- долу ще дам и двата варианта. Няма съществено разминаване в начина на приготвяне. Разликата идва само от съставките.

Сладкиш с череши и шам фъстък

3 яйца
150г шам фъстък
100г брашно - може да елиминирате брашното, като го замените с със смес от смляно ленено семе, бадеми и овесено брашно
90г меко масло
100мл прясно мляко - в случай че не слагате брашно, намалете количеството наполовина
1 бакпулвер
120г захар - може да бъде заменена с чаша меласа от фурми или захарно цвекло
ванилия
1 ½ ч.ч череши (от сладко, пресни, замразени или от компот)
пудра захар за поръсване

Разбийте маслото и захарта на гладък крем. Добавете яйцата едно по едно, като продължавате да разбивате непрекъснато. Ако ползвате меласа тази стъпка се случва като разбивате яйцата с меласата и ги добавяте на струйка към мекото масло, докато бъркате непрекъснато с миксера. Сипете брашното (или продуктите заместители) и ситно смления шам фъстък, заедно с ванилията и бакпулвера. Бъркайте с шпатула или с миксера на бавна скорост до получаване на гладка смес. Изсипете я в подходяща тавичка, която предварително сте застлали с хартия за печене или сте намазали добре с масло. Разпределете плодовете отгоре.

Печете 40 минути на 180 градуса. След като се охлади добре може да поръсите с пудра захар.

Сладкиша е много приятен и интерес на вкус с влажна консистенция. Ако се престрашите да пробвате по екзотичния вариант с меласа и без брашно, няма да съжалявате изобщо, но трябва да знаете, че двете версии доста се различават и като плътност и като вкусови усещания.

Времето все още не е толкова студено за да си позволите да се застоявате вкъщи. Ако имате желание, но не сте чак такъв ентусиаст, за да опънете палатка, може да се пробвате с някой и друг пикник. Ако и това ви се струва повече, няма проблем да приготвите рецептите вкъщи. Ама да знаете, че дори и вкусът да е подобен всъщност изобщо не е същото:) Тази вечеря си я организирахме с Мъжът на Лулу без никакъв фонов шум, причинен от глутница квичащи деца, но истината е, че някак не беше завършено. Колкото и да е приятно, мисля че си предпочитам шумната сбирщина от досадни, вечно искащи нещо и пречкащи се деца. Прекаленото спокойствие може да бъде много изнервящо. Много е странно да имаш цялото време на света да си снимаш храната и никой от страни да не се опитва да отмъкне нещо от подредбата, обяснявайки и фъфлейки с пълна уста, че не може да изтърпи повече.

Менюто включваше агнешки кюфтенца и пюре от грах с мента, печена царевица с масло, салата от домати, бурата и босилек, както и карпачо.

На пръв поглед изглежда сложно, но всъщност всичко е много лесно за приготвяне.

Карпачо

Карпачото е италианско предястие. Първоначално се предлага в едно особено емблематично венецианско заведение - Harry’s Bar, често посещаван от Хемингуей и Скот Фицджералд.

Оригиналният вариант е от сурово телешко бонфиле, но в последствие "карпачо" става нарицателно за всякакви предястия със сурово месо. В нашия случай, приготвих класическия вариант с говеждо. Единственото и основно изискване е месото да е изключително прясно и да е нарязано на много тънки, почти прозрачни парченца.

150 гговеждо бонфиле
връзка рукола

50гпармезан
лимон и зехтин
сол и черен пипер

Измитата и изсушена рукола се слага най- отдолу в чинията. Върху нея се подреждат парчетата телешко. Овкусяват се със сол и черен пипер и се поръсват с лимон и щедро количество от възможно най- качествения зехтин. Оставя се за 5 минути да поеме ароматите и точно преди сервиране добавете пармазан на големи люспи. Не го стържете. Най- добре се получава с картофобелачката.

Агнешки кюфтета с пюре от грах и мента

За кюфтетата:

800г смляно агнешко месо
1 глава лук
4с.л. галета
2-3 стръка мента
1ч.л. сушен джоджен
1 скилидка чесън
1 яйце
1/4ч.л канела
1/4ч.л кимион
щипка смлян кардамон
сол и черен пипер на вкус
по желание 1-2 люти чушки

Обикновено предпочитам да си мелям каймата заедно с подправките. В конкретния случай това месото ми беше предварително подготвено, така че просто смесих всички изброени съставки и направих кюфтета. Ние ги обичаме съвсем леко алангле, за да останат максимално сочни, но това е въпрос на вкус.

Въпросните кюфтенца изключително много си подхождат с гарнитура от грах и мента, която се приготвя изключително лесно и не ви трябват повече от 5 минути.

За пюрето от грах:

1 консерва грах (400г)
1-2 скилидки чесън
50г масло
2-3 стръка прясна мента
сол и черен пипер

Консервата грах се отцежда от течността и се изсипва в касерола и някакъв друг подходящ дълбок съд, който може да сложите на скарата или примуса. Добавя се бучка масло и чесъна. Подправя се със сол и черен пипер. След 2-3 минути се дърпа от огъня и грахът се намачква с вилица или се слагат в миксер, заедно с прясната мента, докато всичко стане на не особено гладко пюре. Когато готвя на открито, обикновено си нося малък ръчен блендер, който ми е просто незаменим за такива ситуации.

Мисля, че не се нуждаете от рецепта за салата от домати и печена царевица. Мога да ви дам само две идеи.

Царевицата става разкошна, ако я намажете обилно с масло, посолите и увиете във фолио. Така може да приготвите както на огъня, така и вкъщи във фурната или на тиган. Става наистина фантастична и не се изсушава толкова, колкото ако я сложите неопакована.
Ако ви остане доматена салата, винаги може да приготвите от излишното количество доматен сос.

Напоследък все по- често се натъквам на хора със замечтани физиономии, които меланхолично гледат стари снимки от времето на соца и с въздишка и носталгия казват "Ех, само какво безгрижно и щастливо детство имахме. Сегашните деца нямат такова!" Сериозно? А вие да не би да сте имали това на вашите родители? А те това на вашите баби и дядовци? Тази реплика съм я чувала и от майка ми, когато аз бях дете и растях в града. Не, не съм играла на Шикалки и на Стражари и апаши. Но имах чудесно детство? Не харесвам паралелите с миналото, защото земята така и така се върти, а нещата се променят. От соца или не, със смартфони или дървени пушки, децата са деца и ако живеят с нормални хора и мирно време, обикновено детството им е щастливо, без значение кога и как се случва. Замисляйки се за най- милите ми спомени от тези години, се опитах да ги изтупам от идеализма, да ги светна с малко реализъм и да си дам равносметка, в края на краищата, толкова ли са перфектни, колкото ми се струва и на мен. Това не е статия за социализма и неговите позитивни и негативни страни. Просто по стечение на обстоятелството моето детство мина тогава, но мисля че без особена разлика можех да напиша подобна статия, дори и за други времена. По- скоро е опит да се замисля върху мои емблематични спомени от тези години. Вашите интерпретации и спомени могат да бъдат съвсем различни. А рецептата също е една от най- любимите ми, които мама правеше - Сладкиш Агнес.

Ех, колелото Балканче!

Спомените: кой не е имал такова. Синьо, сгъваемо с контра, беше моето. Върхът на инженерига. Беше ми наследство от брат ми. Ех, какви времена бяха, колко каране из квартала видя!

Реалността: Колелото беше тежко, нямаше скорости и по баир трудно се драпаше с него. Всъщност умрях от кеф, когато на пазара се появиха и други варианти, баща ми си купи бегач и ми даде да го карам. Как само се пребих с него, ама няма значение де, харесваше ми колелото. Сега карам същото колело като тези на децата ми. Много е хубаво, удобно и леко. Българско е и не беше скъпо. Балканчето още е живо на вилата. Направих две кръгчета с него. Разликата е от тук до небето. Тогава защо храня такива мили спомени към точно това старо и тежко колело. Елементарно е - свободата, децата тайфата, шляенето из квартала . Изводът: ако дам подобни усещания на моите деца най- вероятно ще имат същите прекрасни спомени. Пречи ли ми нещо? Трафикът е доста по- натоварен, но карат по парковете, карат с нас и със сигурност трудно им виждаме очите през лятото, когато се съберат с останалите себеподобни.

Морето

Спомените: с мама, тате и бате по две седмици на Ахтопол или Царево (тогава Мичурин). С брат ми живеем на филии с масло и шарена сол и от време на време риба, която мъжете в групата ловят за кеф. Всичко е чисто, девствено и прекрасно. Няма бетон, няма мутри, пълна идилия.

Реалността: Пътят до и от морето е три дена с камили/Москвича. Няма магистрали, няма 5 лева. Прозорците не се отварят, защото на тате му духа, но вътре няма климатик и е 50 градуса. Освен това колата прегрява на всеки наклон с денивелация над 1% и се налага да работи парното. Спира се на всеки километър, за да се охлади двигателя или защото на мен пак ми е станало лошо. На морето спим на бунгала. С обща тоалетна за целия лагер и без топла вода. Бойлерът представлява боядисан в черно варел и капацитетът ми е изчцерпан още към 16,30. По тази причина мама е напълнила и изградила нагревателно съоръжение около бунгалата, състоящо се от армия бирени бутилки, пълни с вода. И два легена. На централния плаж на Мичурин/Ахтопел е същото стълпотворение, каквото е и сега. Съмнява ме и тогава да е имало пречиствателна станция по тия места, така че водата едва ли е била по- чиста. Ходехме на Лозенец. Там наистина беше много спокойно, приятно чисто, незастроено и ненаселено. Ако за нещо съжалявам, това е точно за това място. Ядяхме филии с масло, защото трудно се разбирахме с храната в стола. Дали мога да подсигуря същото на децата си в момента. Със сигурност. Две седмици почивка на бунгала изобщо не е непосилно упражнение, дори и за средностатистическия българин. Дали децата ми ще останат очаровани от липсата на топла вода и "лукса" в бунгалата? Познайте:) Предпочитам да не проверявам. Да не говорим, че преживяването "С Москвич на море" е отдавна загубено в миналото. Но пък съм им подсигурила сърф лагери, каравани, палатки на плажа и гостуване при приятели. Съжалявам много за това, в което се превърна южното ни черноморие и там стъпвам само извън активния сезон, което предполага, че освен всичко друго, децата имат подсигурена поне една седмица с нас извън България. Мога да ги питам кое предпочитат, но съм абсолютна убедена, че везната ще наклони към тяхното лято, а не към моята чудна идилия от миналото.

Униформите, манифестациите чавдарчетата, пионерчетата и бригадите/военното обучение

Аз лично не изпитвам и грам сантимент към нито едно от тези неща, но са неразделна част от детските ми години. Престилките, с които момичетата ежедневно ходехме на училище бяха доста неприятни. Сега има много по- красиви и практични ученически униформи. Чавдарско- пионерската идеология принципно е нещо добро, но методите които се използваха, пречиха за постигане на крайните цели. А ако някой иска да си пусне детето на лагер или бригада, нищо не му пречи и сега. Нещо няма много желаещи. Защо ли? Може би всички си спомняме какво всъщност се случваше там:)))) Ако наистина смятам, че нещо им липсва на съвременните деца, то това са кръжоците и извънкласните занимания. И респектът към учителите и системата като цяло. Не харесвах образователната система и тогава, още по- малко я харесвам сега, но хубава или лоша, уважение трябва да има. Ей така, с едната възпитателна цел.

Игрите с децата на улицата
Спомените: Родена съм и израснах в центъра на София. На улицата не сме играли, но имаше много задни дворове. Бяха убежище на всевъзможни мини светове. Дворът, където се събирахме момичетата и играехме с на училище. Дворът с киселата лелка, която ни замеряше с камъни, когато влизахме да й берем цветята, дворът на момчетата, чиято ограда непрекъснато прескачахме, за да им отмъкнем прашките и т.н.
Реалността: На пръв поглед, това е нещо, което моите деца няма как да имат. Всички знаем, че ако живееш в големия град, няма как да си пуснеш детето да обикаля безконтролно из квартала. На практика, колкото и прекрасни да бяха тези дни, всичките игри се случваха през лятото и уикендите. През останалото време просто бяхме на училище. Замислих се какво правиха моите деца това лято. Същото. Само, че не в София. През ваканциите или ги пращам с бабите в прованса, или ние пътуваме заедно с тях. Караха колелета, скачаха във вировете, разказваха си истории около лагерния огън, опъваха палатки и тичаха по плажовете. Хич не им беше скучно. Разказвала съм тук, тук, тук, туки тук. Не мога да ги пусна сами на улицата, но тази липса едва ли са я забелязали. По- скоро това е мой проблем, не техен. Далеч по- лесно е да му връчиш филията и да го пуснеш на улицата, вместо цяло лято да се чудиш къде да го водиш, при кой да го пратиш и каква емоция да му подсигуриш.
Май накрая въпросът ще се окаже не само дали децата днес имат същото детство, като нашето, а и дали ние имаме същото майчинство като нашите родители. И на двата въпроса отговорът е доста еднозначен - НЕ. И никога не е бил положителен Кое е по- доброто, едва ли някой може да каже. Всяко нещо си има преимущества и недостатъци. Много неща ми липсват, но има още толкова възможности. Предполагам, че колкото по- малко се обръщаме назад и гледаме напред, толкова по- щастливо и смислено детство ще създадем за децата си.

Сладкиш Агнеси

5 яйца, разделени белтъци от жълтъци
200 г пудра захар
120 г меко масло
150 г смлени орехи
1ч.ч брашно
щипка сол

Добре е всички продукти да бъдат със стайна температура.
Маслото се разбива с половината захар до гладка и хомогенна консистенция.
Белтъците и жълтъците се разделят. Белтъците се разбиват на твърд сняг, заедно с щипка сол. Лъжица по лъжица се добавят към маслената смес, като се бърка внимателно с шпатула. По същия начин - на малки порции и с непрекъснато бъркане на ръка, добавяте брашното и смлените орехи. Изсипете сместа в тавичка, предварително застлана с хартия за печене. Печете в предварително нагрята фурна на 180 градуса за около 15-20 минути. Извадете и оставете напълно да се охлади. През това време разбийте жълтъците със захар на водна баня. Оставете и тя да се охлади и залейте с нея сладкиша. Най- неприятната част е че трябва да изчакате поне 12 часа преди да разрежете и изядете.

Като типична жена, изпитвам остър дефицит на три неща - време, пари и обувки. Понеже най- ценният ресурс в съвременното общество е времето, си правя извода, че не само аз имам проблем с приготвянето на вечеря след работа или приемлива закуска (от здравословна гледна точка), които децата да си носят. Решавам проблема с Fast food. За съжаление на девойките ми, не точно във вида, в който може би им се иска да го видят. Но пък и така не се оплакват. Споделям разни идеи за организация, които съм си откраднала от различни места, може пък и на вас да са ви от полза.

1.Варени картофи.Винаги имам няколко. Още горещи ги слагам в стъклен буркан с винт. Издържат десетина дни и са част от комплекта за спешни случаи:) Винаги можеш да прибегнеш до тях, ако трябва да сгъстиш бърза супа или да ги направиш сотирани в тиган с масло, зехтин и салвия/розмарин.

2. На същия принцип гледам да държа и някакъв друг зеленчук (бланширан и още горещ - в буркан). В повечето случаи броколи, карфиол или цвекло. Чудесни са за салати, бързи супи или просто запечени с яйце и сирене/кашкавал

3. Кутия с измити и добре подсушени зеленолистни (всякакви видове зелени салати, китайско зеле, айсберг, рукола или бейби спанак) Незаменимо, защото не губя време да се занимавам с тях вечерта. Подготвям ги през уикенда, като ги кисна в разтвор от вода и препарат против пестицидиза десетина минути. Изплаквам обилно и подсушавам старателно. Съхранявам ги в специални кутии. Пробвах различни, но за момента съм най- доволна от тези на Tupperware. Ако се подсушат добре, издържат седмица.

4. Печено бонфиле. Много обичамтази техникана приготвяне на месо от блога на Диди. Обикновено приготвям соса отделно и си поливаме топлото месо. Ако случайно не успеем да си го доядем, останалото количество мариновам в подправки - чубрица, сминдух, кимион. Прибирам в кутия в хладилника и режа на тънко, като колбас. Става както за сандвичи, така и за салатите или в комбинация със сладко от чушки
Другата ми опция за явлението "Мамо, има ли нещо за похавпавене, ама да е с месо" е домашен пастет, но на него ще му отделя самостоятелен пост.

5.Крем супи. Винаги имам заготовка. Варя зеленчуците със сол и черен пипер, пасирам и горещи затварям в буркан. Когато им дойде времето отварям буркана, стоплям и добавям сметана и масло.
6. Във връзка с горната точка, обикновено държа буркан с чеснови крутони. Това е съдбата на стария хляб, който не успяваме да изядем, докато е още пресен. Ние не ядем много тестени и у нас застоялият хляб е много често явление. Удобни са ми и за салати, когато сме решили да вечеряме само това и в нея трябва да сложа нещо малко по- засищащо

7. Шишета с домати, моркови, чесън и лук. Нарязани, сварени до редуциране на половината течност, пасирани и затворени в шишенца. Безценни за бързи сосове за спагети или месо.

8. Кутии и буркани за съхранение. Предпочитам да прибирам храната и заготовките в стъклени буркани, но за някои продукти това не е особено удобно. Подсигурете си и няколко кутии от качествена пластмаса, които можете да затваряте херметично. Всякакви опаковки от сладоледи, сирена, маргарини или каквато и да била друга пакетирана храна са крайно НЕподходящи. Просто ги изхвърлете в контейнера за рециклиране. Пластмасата, от която са направени отделя вредни вещества. Количеството им многократно се увеличава, ако пластмасата се загрее над 50 градуса. Предполагам знаете, но всички опаковки имат маркировка, указваща от какво са направени. Пластмасите са от 1 до 7. Гледайте да купувате съдове с маркировка 2 (HDPE или PEHD полиетилен с висока плътност), 4 (PELD или LDPE полиетилен с ниска плътност) и 5 (РР полипропилен). Повече може да прочетете тукПрепоръчително е да сменяте кутиите, ако се надраскат прекомерно.
9. Дъска със седмичното меню. Не винаги успявам да стигна до там, но пък ако успея е много удобно. Менюто се измисля заедно с децата през уикенда. На база на него се пазарува и подготвят заготовките за седмицата. От една страна ми спестява хаотично хълцане из супермаркетите и пазарите в чудене какво точно да взема. От друга ми помага да не купувам излишни неща, които после се развалят в хладилника и се налага да изхвърлям. Последно, но не и по важност - помага ми да спазваме някакъв смислен режим на хранене, който не е продиктуван от глада и раздразнението, докато съм пазарувала. Като неочакван и много приятен страничен ефект, мога да упомена и заменяемостта ми. Ако случайно се наложи да липсвам вечерта или да закъснея в работата, населението у нас може спокойно да се оправи и без моите вещи съвети, наставления и мърморене:) Алелуя!

10. Гвоздеят на програмата: ТЕЛЕШКИ КОСТЕН БУЛЬОН. Честно, не знам как съм живяла без него! Благодаря ти Наде! Хубавият бульон може да придаде живот на всяко ястие. А може да възкреси и вас, ако сте имали злощастието да ви пипне простуда. Ползвам го за основи на всякакви супи, сосове или при печене на месо. Пия го и просто така в офиса, вместо отвратителните инстантни супи в пликчета.

За да извлечете в максимална степен всички полезни съставки е добре да използвате тръбни кости, които се варят поне 24 часа на много бавен огън. Ако е приготвен правилно, бульонът съдържа почти всички аминокиселини, които са нужни на тялото ни, както и желатин за предпазване на стомашно - чревния тракт и колаген за подобряване на състоянието на кожата.

Ето я рецептата:

адаптирано от тук:
http://www.thekitchn.com/how-to-make-bone-broth-cooking-lessons-from-the-kitchn-215311
http://nadiapetrova.bg/bone-broth/

1,5кг тръбни кокали по възможност с костен мозък
4,5 литра вода
2с.л качествен ябълков оцет
1/4 голяма глава целина
2 морков
2 средни глави лук
1 дафинов лист
сол и черен пипер

Костен бульон може да направите и от всякакви кокали, включително и такива, останали от супата или печеното месо. Технологията е една и съща без значение дали говорим за пилешки или телешки бульон. Обикновено се започва със запичането им за 15 минути. Аз ползвам големи тръбни кокали без почти никакво месо по тях и не ги пека предварително.По- същественото е да са от проверен източник с контролиран начин на хранене, за предпочитане - свободно отглеждано животно. В костите се отлагат всякакви вредни микроелементи, така че ако животното е хранено с антибиотици и ГМО, упражнението за здравословен костен бульон някак се обезсмисля.

Самото приготвяне е повече от елементарно. Кокалите се слагат в подходящ, голям съд и се заливат с водата. Добавят се зеленчуците, оцета и подправките. След това похлупвате и варите на мноооооооооооого бавен огън между 24 и 48 часа. Пробвала съм два варианта. Първият е във фурната на 90 градуса за 20-24 часа. Проверявайте през известно време, дали не е почнала да извира водата и ако е необходимо долейте. Ползвам голяма чгунена тенджера с капак за целта. Втората и предпочитана от мен опция е в Crock Pot. Ври на първа степен между 24 и 30 часа.

След като бульона е готов, отстранявам зеленчуците и кокалите, прецеждам течността и пресипвам в буркани. Отгоре се образува мазен слой. Ако не се притеснявате от мазнините не го отстранявайте. В противен случай може да го махнете като оставите бурканите за няколко часа в хладилника. След това много лесно се отстранява. Ако стерилизирате бульона, може да го съхранявате до 6 месеца извън хладилник. Аз просто го наливам горещ в бурканите. Трайността му е около 3 месеца в хладилник.

Честит Рожден Ден Зверче! Мина времето, когато ми пожелаваха да си послушна. Сега ти желая да си жива и здрава. Всичко друго зависи само от теб!

Тортата е за нас, тя ще празнува с приятели:) Не е чак толкова трудно, колкото изглежда, но със сигурност не е торта за начинаещи.

По същество това е торта-венец, която се прави от парено еклерово тесто. Както при повечето сладкиши и торти и тук основният трик е при печенето. Едно от най- точните описания, които съм откривала до момента за приготвяне на еклери е това на Йоана (http://www.kulinarno-joana.com/2012/10/pareno-testo-za-ekleri-i-profiteroli/), което използвам и до ден днешен. Рецептата, която ползвах за еклеровия венец, също е адаптирана от тази на Йоана.

Торта Paris -Brest

Продукти за еклеровия блат:

150 мл вода
125 мл прясно мляко
1 чаена лъжица захар
щипка сол
100 г масло
160 г брашно
5 яйца, със стайна температура

В дълбока касерола се сипват млякото, водата, захарта, солта и маслото. Изчаква се да заври, котлонът се изключва и наведнъж се слага цялото брашно. Бърка се, докато се абсорбира цялото и стане на гладко тесто. Касеролата се отстранява от котлона и тестото се оставя да изстине. Жълтъците на петте яйца се отделят от белтъците, след което един по един се добавят към охладеното парено тесто. Слагайте следващия жълтък, едва когато сместа напълно е абсорбирала предишния. Може да ползвате миксер. Наистина много внимавайте с температурата на тестото. В случай, че не сте имали търпение да го оставите да охлади достатъчно, има вероятност направо да сготвите жълтъците и в последствие да не ви се надигне венецеа.

Върху хартия за печене очертайте кръг с диаметър 26 см. Шприцовайте тестото във формата на венец върху хартията. Ето тук може да видите как се случват нещата http://joepastry.com/2011/making-paris-brest/. Сложете го да се пече в предварително загрята на 200 градуса фурна. Тук мога да дам препоръката, да не позиционирате тавата по средата. Аз я слагам едно ниво под нея (около 10 см по- надолу), като включвам фурната на вентилатор. пека 20 минути, след което намалявам температурата на 180 градуса и пека още 20 минути. Не отваряйте фурната в нито един момент. Извадете готовия, опечен венец, оставете да се хлади много добре го разрежете през средата на два блата. Намажете долния с крем.

За крема

2 жълтъка
500г прясно мляко
100г захар
7 препълнени с.л брашно
100г масло
1 ванилия

Брашното се разбива с млякото, яйцата и половината захар до хомогенна смес. Слага се на котлона в дълбока касерола на слаб огън. Бърка се, докато сместа се сгъсти. Добавя се ванилията и маслото, като продължава да се бърка, докато цялата мазнина се стопи и абсорбира. Отстранете от котлона. Разбийте белтъците с останалата половина от захарта. Добавете лъжица по лъжица към млечно - масления крем и бъркайте внимателно. Не е задължително да абсорбирате напълно белтъците. По- скоро внимавайте сместа да остава пухкава. След това оставете всичко да се охлади добре. За по- сигурно направих крема от предишната вечер.

Ако желаете, може след като намажете крема да сложите някакви плодове или сладко. Аз сложих сладко от дюли и чак тогава захлупих с горната част на венеца. Поръсете с пудра захар и филирани бадеми, украсете с плодове и сте готови.

Събота сутрин. Аз съм хлапе. Мирише на мекици и черен чай с лимон. Мама и тате уточняват на висок глас някакви семейни взаимоотношения. Цари лека суматоха. Трябва да излизаме. Към 11-12 благополучно всички са се натуткали и цялото семейство се качваме на трамвай 7, който удобно свързва Лъвов Мост (където живеехме ние) с Мото писта (където бяха те). След 40 минути благополучно сме там. Звъним и направо влизаме. Иначе Вуйчо се кара. Винаги е казвал, че там трябва да съм си все едно у нас. Посреща ни усмихнат до ушите и казва на майка ми "Айде бе Мичке, уж кафе щяхме да пием, а вие пак чак за обяд идвате". Това се повтаряше много съботи и недели и е един от най- приятните ми спомени от детството. Защото там наистина се чувствах като у дома си. Много неща се промениха от тогава, но не и това чувство. Вуйчо беше художник. Израснах с неговите картини. Имам си някои особено любими. Като дете се взирах в тях и имах усещането, че усещам вятъра в косите си, мога да се пресегна и да откъсна стилизираното цвете и да духна глухарчето.
Отново събота и пак по същото време, когато обикновено ходехме при Вуйчо и Вуйна. Пак сме в тях. Разхождайки се из апартамента, в коридора видях закачена същата тази картина с планината, цветята и глухарчетата. А бях толкова убедена, че всъщност е висяла на стената вкъщи, за да си я спомням в такива детайли и да съм я съзерцавала толкова пъти. Май наистина "у тях" е било същото като "у нас". Само, че вече там няма да е същото, защото Вуйчо вече го няма. За кафето сигурно няма да стигнем, но се надявам когато времето безмилостно отброи и нашите дни, ти да ме посрещнеш от другата страна с онази усмивка. Много неща се промениха от онези безгрижни детски години, но това ще е начина по който винаги ще си те спомням и нищо друго няма значение!

Почивай в мир и да знаеш, че Ина е наследила таланта ти!

Страшен фен съм на всякакви уреди в кухнята. Единственото, което нямаме е фритюрник. Не за друго, но пърженето не е сред кулинарните техники, които използвам. Най- вече по здравословни и диетични причини. Но пък от друга страна, не отричам, че пържената храна е вкусна - хрупкава коричка и сочна вътрешност. През последните няколко години на пазара се появиха алтернативи, които пържат с по- малко мазнина, като при част от тях е направо символично количество. Признавам си, когато от Philips се свързаха с мен да тествам най- новият им уред Airfryer, определено проявих голяма доза любопитство. Спецификацията гласи, че може да се пържи без мазнина. Въпросното съоръжение пристигна миналата седмица, надлежно опаковано в офиса ми и от тогава експериментите вървят с пълна сила. То не бяха някакви стандартни неща като пиле, кюфтета и картофи, то не минахме през чипс от цвекло, кексчета и картофени соленки и не стигнахме до панирани ябълки. Само баница не съм правила още, но пекох замразени кроасани.

Към момента това са ми впечатленията:

много е лесен за употреба. Малката се оправя и сама
може да се приготвя цяло ястие. Примерно пиле със зеленчуци, чиято рецепта ще дам по- надолу
лесно почистване, включително опция за миялна машина
може да се използва за печене на кексчета и соленки
не е необходимо да се използва мазнина
в случай че приготвяте пържоли или нещо по- тлъсто, излишната мазнина се събира в контейнера под кошницата и прави ястието поне една идея по- малко калорично
готви бързо, цапа малко, пести доста време и чистене
икономичен е
не се налага да загрявам цялата фурна за 5 кроасана или две бутчета пиле
мога да го включа на терасата и да си освободя котлоните и печката за приготвянето на нещо друго
незаменим при изненадващи гости след работа

На външен вид Airfryerне се различава съществено от стандартен фритюрник. Има кошница за пържене, има контейнер, но приликите са до там. Принципът на действие е съвсем различен и се базира на циркулация на въздуха.

Според мен много повече се доближава да конвектоматите, от колкото до фритюрниците. Във всеки случай, храната става вкусна, с хрупкава коричка и сочна отвътре. Все пак не очаквайте вкусът да е същия, като на нещо дълбоко пържено и удавено в мазнина. За любителите на този вид термична обработка, това маже да се яви като недостатък, но лично за мен си е направо предимство. Като цяло тенденцията е Airfryerда се превърне в един от любимите и често ползвани уреди в нашето семейство. Особено на момичетата, които като повечето деца и младежи, предпочитат храната им да не се размотава в някакъв сос и излишни течности:)

"Пържено" пиле с ароматни зеленчуци и чипс от прошуто

Заглавието звучи, като 2 часа суетня в кухнята:) Не е, дори и да я правите в обикновено фурна, но там трудно ще постигнете точно този резултат.

Продукти за 4 порции

4 големи парчета пиле с кожа- за предпочитане бутчета и/или крилца
100г прошуто
4-5 моркова
1 глава лук
1 глава чесън
стрък розмарин
1с.л зехтин
1 лимон
сол, черен пипер, сушени зелени подправки по избор

Морковите се почистват и разполовяват. Лукът се нарязва на дебели шайби. Сокът от лимона се смесва със зехтина, солта, черния пипер и сушените подправки. С тази смес се намазват парчетата пиле и зеленчуците. МНОГО ВНИМАВАЙТЕ СЪС СОЛТА - прошутото обикновено е доста солено и овкусява доста.
Най- отдолу в кошницата на Airfryerсе слагат нарязаните зеленчуци, изстисканите половини на лимона, розмарина и разрязаната на половина глава лук. Отгоре се подрежда пилето (с кожата надолу)

Airfryerсе настройва на 195 градуса за 30 минути. След 15 минути парчетата пиле се обръщат, а върху тях се слага прошутото. Температурата се намалява на 180 градуса и яденето се пече до изтичане на времето.

Това е:) Всичко на всичко 40 минути с подготовката на зеленчуците.

Следва рецепта за картофени топчета с шунка и кашкавал:)

Храна на открито: Как се готви в Dutch oven и козуначени рулца на клечка

От любов към КАТ или защо предпочитам сладкото от бели череши

Под небето на долината

FAQ или често задавани въпроси

Храна на открито: Кюфтенца в сладко кисел сос със сладко от чушки и свежа салата

Там, край реката...

Коледа

Вместо равносметка и обещания

Вечери в небето

Съвършеното несъвършенство / Салата с гриловани праскови и прошуто

Сицилия с усещане за недовършеност

Родопска лютеница

Споделени впечатления: Domestina

Сладкиш с шам фъстък и череши в две версии

Храна на открито: Вечеря за двама

Спомени от старите тетрадки: Агнеси

Организационно / Бавно готвен телешки бульон

Еклеров венец (Paris -Brest)

...

Airfryer: "Пържено" пиле с ароматни зеленчуци и чипс от прошуто