Quantcast
Channel: something...
Viewing all 84 articles
Browse latest View live

Slowcooker vs Multicooker / Касапски сарми със сушени чушки и манатарки

$
0
0
Един от най- често задаваните въпроси, които почти ежедневно получавам на имейл и ЛС е каква е разликата между мултикукъра и уреда за бавно готвене. Очевидно, сега покрай празниците, тази тема става особено актуална. От няколко години ползвам и Crock Potи Multicooker Philipsи трябва да кажа, че всеки от тях си има своите предимства и недостатъци и изобщо не са ми взаимозаменяеми. В допълнение, давам една рецепта за идващите празници, която е изключително елементарна и подходяща за двата уреда.




Нямам за цел да сравнявам технически характеристики, а по скоро общи впечатления. За начало какво представлява всеки един от уредите.
Уреда е за бавно готвене (slowcooker) e керамичен съд с похлупак, която се слага в специална самонгряваща се поставка. При готвене поставката се загрява и затопля глинения съд до температура, която подсигурява съвсем бавно сготвяне. В повечето случаи има две степени на нагряване, придружени с таймер, който автоматично изключва след достигане на заложеното време и превключва в режим подгряване. При по- слабата степен ястието става готово за около 6-10 часа, а при по- силната за около 4-6 (в зависимост от използваните продукти). Въпреки, че тези цифри звучат шокиращо, на практика уредът пести ужасно много време и  се превръща направо в MUST HAVE за всеки твърде зает индивид, но с достатъчно голямо желание да приготвя домашна храна. Основното причина е че продуктите не искат някаква предварителна подготовка. Слагате всичко накуп, захлупвате, нагласяте таймера и отивате на работа/разходка/спорт/ПравитеКаквотоДругоСиИскате. Уредът не изисква наглеждане, а час - час и половина неточност в нагласеното време за приготвяне на храната са някакви несъществени подробности. Слагането на мазнина също. Това прави храната приготвена в Crock Pot здравословна, а вкусът - като на нещо сготвено от баба в гърнето през нощта на старата печка на дърва. Диапазонът на неща, които съм приготвяла в слоукукъра е доста широк и включва всичко от супи и предястия, през основни до десерти. Част от рецептите може да видите тук http://luluto.blogspot.com/search/label/Crock%20Pot

Мултикукърът също е уред с отделен  контейнер за храна, който се слага в нагревател. Съдът за готвене е метален с тефлоново или керамично покритие. Има различни програми, като основната разлика между тях е температурата, която се поддържа. Освен това име отложен старт, таймер и за част от програмите може да си регулирате температурата на готвене ръчно. Приготвянето на храната става като в обикновена тенджера, с тази съществена разлика, че може да си извършите първоначалните манипулации, да си нагласите таймера и отново да повторите упражнението с излизането. Температурата, която поддържа е по- висока и налага по- голяма прецизност при нагласяне на времето за готвене. Храната става по- бързо и до сега не съм рискувала да го оставя да работи, докато съм цял ден на работа. Вкусът също е по- скоро е като на ястие, приготвено в тенджера, а не като на сготвено в гърне.
В общи линии мултикукър използвам основно през уикенда, когато имам известно наблюдение върху това, какво се случва и го оставям да работи, докато ние сме навън за не повече от 4 часа.  Много ми е удобен за супи и ястия, които изискват смесена термична обработка - примерно запечатване на месо на по- висока температура и след това доготвяне на по- бавен огън. Превръща се във фамилен любимец, когато пътуваме някъде на почивка, наемаме къща и нямаме подсигурена храна. Тази година в Гърция буквално "изби рибата". Оказахме се из някакви островис 4 деца и без близък ресторант наоколо. Сутрин преди плаж зареждахме уреда и когато се прибирахме на обяд имахме готова топла храна. В общи линии изобщо не усетихме, че ангажиментът по изхранването ни си е изцяло наш. Някои от рецептите, които съм приготвяла с уреда, може да видите тук: http://luluto.blogspot.com/search/label/%D0%9C%D1%83%D0%BB%D1%82%D0%B8%D0%BA%D1%83%D0%BA%D1%8A%D1%80

С две думи - до ден днешен продължавам да си ползвам паралелно и двата уреда и не знам как бих се оправяла без тях. Във всички случаи с цената на доста време, прекарано в кухнята за сметка на по- интересни и важни занимания. През работната седмица уредът за бавно готвене определено взима превес, заради удобството да набутам всичко заедно сутрин, да включа таймера  и да врътна спокойно ключа на външната врата, докато съм на работа. Вечерно време имаме топла и вкусна вечеря, която е налична, дори и на мен да ми се наложи да закъснея и мъжът ми да се окаже сам, очи в очи с двете капризни деца (доста често го играем това упражнение).
Ако пътуваме, мултикукъра е доста по- практичен. По- малък, лек, с удобен за пренасяне дизайн. Металната тенджера, която принципно намирам за недостатък, точно в този момент се превръща в нечупливо предимство.



Следващата рецепта съм я приготвяла успешно и в двата уреда. Избрах си я направя пак за семейното събиране на Коледа. Сама по себе си е изключително елементарна, а в съчетание с приготвянето в Crock Pot на практика ще ме лиши от цялата истерия, свързана с подготовката на обяда. 

Касапски сарми със сушени чушки и манатарки

  • 250г телешко месо (най- добре джолан)
  • 300г свинско месо (предпочитам от бут)
  • 2-3 сухи чушки
  • 2-3 сушени манатарки
  • Листа кисело зеле - количеството зависи от размера им
  • подправки - черен пипер, дафинов лист, чубрица, щипка джоджен, червен пипер, сминдух
  • 100мл телешки бульон


Месото се накълцва на ситно. Чушките се накисват за малко във вода и се нарязват на едри парчета. Манатарките се начупват на дребно. Всичко се смесва и се овкусява с подправките. Внимавайте със солта - киселото зеле по начало е солено. Аз лично изобщо не ги соля, но ние ядем доста безсолно. Във всяко зелево листо се слага от плънката и се завива на сърма. Подреждате  сармите на дъното на мултикукъра или слоукукъра. Наливате телешкия бульон. Ако готвите в мултикукър сложете 2-3 с.л мазнина. За слоукукъра не е необходимо, но не пречи. Аз не слагам и разчитам на мазнината, която си пуска месото.
Мултикукъра се наглася на програма Stew за 2 часа. За слоукукъра - готвя ги на първа степен за около 8 часа.
При сервиране може да полеете с разтопено масло и червен пипер.



Коледа

$
0
0
Посрещнахме я спокойно и тихо (до колкото може с деца).



С голяма еуфория около подаръците.


Но без големи, тежки и протяжни обеди. Само с най- близките.




Като никога не преядохме на Коледа (за сметка на Бъдни вечер:), но обърнахме необходимото внимание на чашата кафе и греяното вино в компания.


Камината така и не я запалихме, заради жегата навън, но поне свещи имахме в изобилие.



Да ви е светло, истинско и смислено! Наздраве!


Вместо равносметка и обещания

$
0
0
Времето е измислено от хората и началото на годината според нечий календар не е съществен фактор за съдбата. По този повод отбягвам да изсипвам надежди за бъдещето, само защото е станало 1 януари. Не обичам и обещанията и заричанията. Никога не се спазват. Не обичам особено и равносметките - няма смисъл да се обръщаш назад. Взимаш си поуките и продължаваш напред.  В началото на тази година си харесах думи под които искам тя да протече. Бяха KEEP GOING. Профучах през годината точно по този начин. Методично и систематично, стараейки се да не влагам особено емоции във второстепенни неща, хорски проблеми и откровена глупост. Това е нещо ново за мен и определено го смятам за едно от важните неща, които научих. Беше странна и трудна година. С хиляди малки проблеми, политическа и икономическа нестабилност. Отразиха ми се. Беше година изпълнена с прекалено много рутина и това със сигурност е нещо, което ми се иска да избегна през следващата. Ако мога пак да си избера дума, то ще бъде НАУЧАВАЙ. Колкото и добре да се учи чрез негативния опит, бих предпочела нещата да се дължат на чиста любознателност и лични амбиция. Нали, така, ако някак си може, ммм:) Благодаря предварително! Сред нещата, които със сигурност ми се иска да правя повече е срещата с планините. Не за ски (което така и така го практикувам), а просто за разходки и среща с приятели. Пристрастяващо е. Както казах не разчитам на календара, за да променям нещо в живота си. Започвам го когато и както дойде. Така посрещнахме новата и изпратихме старата година. Под звездите на Родопите и в семейния уют пред камината Беше страхотна седмица. И страхотна година. По своему:) Следващата и по- добре!


Благодаря на М и К. Пак и отново:)



































Обратно в София ни посрещна сняг.


И прекрасна спокойна новогодишна вечер.


За първа година празнувахме без Ина и понеже традициите ни не са това, което бяха, се спряхме на нетрадиционо и доста интернационално меню. 


Част от идеите са си мои, но основните  са от Good food, с което се сдобих на една бензиностанция на връщане от Родопите: Цвекло с пушена сьомга, сметана и хрян (руска кухня), говеждо чили с царевичен хляб (южноамериканска), баница  късмети (нашенска, от село:), торта Павлова с джинджифил и ананс (да речем интернационална), прекрасно овче сирене на Кърнаре и също толкова прелестно вино Малина и Мерло на изба Трастена. С две думи - манджа с грозде. Единствено не се разбрахме дали да слагаме магданоз или кориандър на основното. Компромисно, фигурираше в две купички на масата.


Успешна година и звездна година!







Как да си улесним живот и да си стоплим деня

$
0
0
Едно от най- неприятните неща, с които често се сблъсквах е да се прибера от работа болна и полумъртва, влачейки се по корем, да влезна в още студената къща и да установя, че в хладилника тъжно мърдат кофичка кисело мляко и няколко зеленчука. Те първа трябва да готвя, а всичко в мен крещи за нещо топло и сгряващо душата. Още по- досадно е когато ме е обрулил вятъра в планината, носът ми тече, главата ме боли, а краката нашепват, че са от нечие друго тяло. С течение на времето развих инстинкт за оцеляване в подобни ситуации и гледам винаги под ръка да имам някой "полуфабрикат". И не, не съм станала по- малко взискателна и не съм почнала да си зареждам хладилника с Е-та и тарелки със замразена баница и лазаня, нито съм преминала на готови кубчета бульон. Всъщност винаги съм приемала домашните "полуфабрикати" за част от ежедневието. Може би  защото от както се помня, майка ми е организирала нещата в кухнята по този начин и смятах, че е стандартна част от бита по нейно време. Нещо като реденето по опашки за тоалетна хартия и олио - не ти трябват в момента, но понеже не знаеш кога пак ще ги има в магазина и всички висяха с часове. Съвсем наскоро открих, че доста хора около мен дори не подозират за тази вълшебна "благина" за организация на времето и затова реших да я споделя. Не става въпрос за затваряне на бурканчета с домати и гювеч за зимата, а за нещо много, много по- елементарно. 



Трикът е много прост - събота и  неделя си приготвям разни основни продукти. Варя си бульон, предварително полусварявам разни зеленчуци, които изискват по- дълга термична обработка (моркови, цвекло, карфиол, измит, нарязан и бланширан спанак и т.н). Докато са още врели ги насипвам в добре измити и сухи бурканчета с винт, затварям, обръщам надолу с капачките и когато изстинат - прибирам в хладилника. По същи начин процедирам с готовото ядене, което съм сготвила в по- големи количества, сварения боб или леща, които в последствие подправям, доприготвям или прибавям към салати и други ястия. Спасява Мъжът на Лулу от досадно висене в кухнята в честите случаи, когато имам някакви ангажименти след работа. Та ако щете, може да  приложите "чалъма" и към прясното мляко. Понеже аз си взимам домашно, обикновено поръчвам между 4 и 6 литра, които сварявам, наливам в буркани или бутилки с винт, оставям да изстине и прибирам в хладилника. Последният "без да искам" експеримент, приключи с намирането и изпиването на мляко, което беше забутано 4 седмици в ъгъла на хладилника и когато го отворих, все още му нямаше нищо. Стандартно ми се разваля за по- малко от седмица.


Ако сте затворили добре бурканчетата с храна, издържат до 4-5 седмици в хладилника без да им има нещо. Особено ценен се явява костния бульон, който освен, че е страшно полезен е страхотна основа за всякакви аламинути. Надя Петрова много подробно е описала как се прави и ползите от него ето в тази статия http://natureinsider.com/bone-broth/.


Обратно на темата със студа, умората и скърцащия хладилник - с бурканче бульон и няколко зеленчука, нещата вече придобиват малко по- различен вид. Стопляте и изпивате половината, а към другата половина добавяте някакви зеленчуци и подправки, слагате на котлона за 5 минути и вече имате готова супа, която може да сгрее и ободри и най- отчаяната дууша.


Предлагам една такава рецепта за къри, което ми отне не повече от 7-8 минути по вече описаната система.



Къри с тиквички и карфиол
Продукти за 4 порции

  • 1-2  чаша предварително бланширан карфиол (слагате според вкуса си)
  • 3 тиквички
  • 2 домата (може и малко бурканче консерва)
  • 1 глава лук
  • 2 моркова - предварително полусварени
  • 1ч.л хубаво къри на прах
  • 1 с.л къри паста 
  • 1 с.л. зехтин
  • 1сол, кимион, черен пипер и кориандър на прах
  • 5-6 с.л кокосова сметана 
  • 750 мл домашен костен бульон 
  • люта чушка по избор
  • По желание може да добавите и 1-2 картофа. Аз лично не слагам, защото изискват време за варене

Лукът се наситнява и се задушава около минутка в зехтина. Слагат се подправките и къри пастата и се оставя за още 30 сек. Добавят се останалите зеленчуци и всичко се залива с бульона. Вари се 5 минути на слаб огън. Накрая се подправя с кокосовата сметана.



Ако обичате, поръсете с пресен кориандър или магданоз, сок от лайм и ситно нарязана люта чушка.


Ако се окаже, че сте приготвили по- голямо количество от това, което може да изядете в момента - вече знаете процедурата. Още горещо наливате в бурканчета обръщате и прибирате за следващия случай, когато ще се приберете премръзнали и кисели:)


За следващия път съм ви приготвила две рецепти за домашно масло или по друг начин формулирано - за модернизмите, които не са нищо друго освен добре забравеното старо:)

Ферментирало масло, Гхи или добре забравените стари неща

$
0
0
Самият факт, че поддържам кулинарен блог би трябвало да дава знак, че храненето заема доста важно място в живота ми. Не става въпрос само за експериментиране с различни рецепти и съчетаване на вкусове. Интересно ми е всичко свързано с еволюцията на храненето, различните теории, ползите от един или друг продукт, теченията, та ако щете и модните тенденции. И така прехвърчайки от статия на статия и от сайт на сайт, преди няколко години се сблъсках с Аювердаи Уестън Прайс. Двете неща имат съвсем различна концепция, но крайната цел е все пак една - да се храним, така че да не се разболяваме. Докато Аюверда включва духовен и философски елемент, то Уестън Прайс е зъболекър, който обосновава теорията за храненето, базирайки се на научни факти и изследвания. Има доста статии в Интернет и нямам за цел да навлизам в подробности. По- скоро искам да се фокусирам върху маслото. При Аюверда, маслото Гхи заема централно място. Напоследък стана толкова популярно, че ми се струва направо излишно да казвам, че това е претопено масло, от което са отстранени остатъчната вода, белтъците и казеина. Благодарения на това може да се съхранява дълго време, дори и извън хладилник и издържа термична обработка при висока температура. Богато е на витамин А и Е, подпомага храносмилането, ускорява метаболизма и какво ли още не. Повече може да прочетете тук http://www.vegiveda.com/recepti_2.php.


От своя страна Уестън Прайс също обръща голямо внимание на маслото, но при него става въпрос за ферментирало пасищно масло. Получава се като каймакът от млякото на пасищни крави се подквасва. 


Толкова по отношение на Уестън Прайс и Аюверда, защото всъщност искам да ви разкажа/покажа как на времето  майка ми и баба ми решаваха въпроса с маслото:)
Баща ми е роден в едно село близо до София. Точно поради тази му близост и до ден днешен често пребиваваме там. Лятото определено му отделяхме доста време и макар че баба и дядо нямаха животни, всъщност всички около нас имаха и с огромен интерес наблюдавах какво се случва. Любим процес ми беше биенето на масло, защото после леля донасяше огромна тенджера с мътеница. Най общо, млякото за масло се отделяше, подквасваше се и се оставяше една нощ. На другия ден го сипваха в уреда НаКойтоТакаИНеМуНаучихИмето (сигурна съм че има голямо творчество по региони). Представлява ето това:


След това започваше здраво биене с пръта. Предполагам, че до ден днешен храня мили спомени за правенето на масло, само и единствено защото съм била малка и никой не ме е карал да блъскам и аз с часове:) И така, понеже съм ентусиаст, когато попаднах на статиите на Уестън Прайс за ферментиралото маслото от пасищни крави се заинтригувах и реших да направя. Спрях се на изключително подробното описание в блога на Надето http://natureinsider.com/2014/11/home-made-cultured-butter/. Колкото повече четях за процеса, толкова повече стигах до извода, че едно време в селото на баща ми са изчели трудовете на Уестън Прайс от корица до корица и са изпълнявали всичко стъпка по стъпка:) Аз промених съвсем леко тяхната технология и вместо уреда НаКойтоТакаИНеМуНаучихИмето, използвах далеч по скучния и безинтересен миксер.


И така - поръчах си 4 литра домашно, пълномаслено мляко. Сварих си го, оставих го в хладилника за една нощ да изстине и обрах каймака. От въпросните 4 литра изкарах към 170г каймак. Прехвърлих в стъклена купа, подквасих го с лъжица кисело мляко (имах на Хармоника) и оставих на топло до радиатора. След едно денонощие го прибрах за около час в хладилника, след което включих в действие миксера. След около 10 минути имах буца масло, плуващо в малко мътеница. Натъпках го в пластмасова цедка, докато се оформи на калъп и прибрах в хладилника. Стана божествено. Беше ми интересно да видя след колко време ще започне да губи от вкусовите си качества и да гранясва, но това имаше твърде кратък жизнен цикъл. Дори не успя да стегне, преди ято грабливи деца да го нападнат и изядат под ръководството на баща им.


Та в същото това село имаше една мандра. Ще пропусна момента с набезите на ята дечурлига с Балканчета, които с влажен поглед и мръсни ръце се молеха за гебек (продукт, който се получава когато се попари подсиреното и узряло мляко). Паралелно на тази контрабанда, жените от селото ходеха и си купуваха масло на калъпи. Маслото, разбира се беше без консерванти, със сравнително високо съдържание на вода и преди всичко в големи количества, което беше предпоставка за разваляне. За да се избегне този момент, леля и мама взимаха една тенджера, слагаха килограм масло вътре и го разтапяха, като непрекъснато обираха получаващата се пяна. Процесът продължаваше до пълното избистряне на мазнината, след което тя се пресипваше в буркан тип Омния и се прибираше в хладилника:) Маслото придобиваше наситен кехлибарен цвят, беше страшно вкусно и много по- лесно за мазане. 


Спомените за всичко това, магически изплуваха, когато започнах да чета как се прави Гхи. Очевидно в селото на тате са били големи последователи и почитатели и на Аюверда, защото не намирам никаква разлика между въпросното Гхи и тяхното масло, известно под кодовото име "Мандраджийско масло".


Тъй като напоследък избягвам пазаруването от супермаркети и се насочих към малките ферми и кооперативи, се сблъсках със същия проблем, с който едно време баба и мама - големи количества масло със сравнително голямо водно съдържание, което гранясва бързо. Решавам го по абсолютно същия начин. Гхи или Мандраджийско - няма никакво значение. Единственият му недостатък е, че като го направя веднъж, народа не мирясва, докато не финишира буркана. С голямо прискърбие трябва да призная, че аз също спадам в групата на "народа" и безобразно злоупотребявам.


Дори и да купувате масло от магазина, пак ви препоръчвам да си направите претопено масло. Особено, ако купувате българско, което за разлика от немското се вмирисва за отрицателно време.
Не е никак сложно.

Маслото се слага в тенджера с дебело дъно. Разтапя се на слаб огън, след което котлона леко се засилва, докато маслото започне леко да ври. Образува се бяла пяна, която трябва да се отстранява непрекъснато. Цялото упражнение продължава, докато мазнината се избистри. За 500г масло, това се случва след около 15-20 минути. На дъното остават кафяви частички, затова е добре после да филтрирате маслото. Аз ползвам цедка, застлана с домакинска хартия, с помощта на която наливам маслото в чистите и сухи буркани.
После може да съхранявате на стайна температура или да приберете в хладилника. Чудесно е за мазане на филийка, за готвене и дори за пържене.



Лесна торта Наполеон с кестени и кафе

$
0
0
Той ме научи да карам ски. Като учител, винаги е пренасял част от практиките вкъщи. Качването в планината започваше с подготовка на скиорския екип от предишния ден, ставане по тъмно и строяване пред влека, още преди да са го отворили. Караше се до дупка, като се спираше за малко на обяд, колкото да изпием по чаша черен чай с лимон, от термоса и да хапнем по сандвич, който  сме си приготвили. Обичах, когато той правеше сандвичите. Филийките винаги бяха равномерни тънки с много масло и луканка. Винаги съм се чувствала много удобно и комфортно в компанията на татко. Дори и когато пораснах и престанахме да си говорим толкова много. Дори и когато търсех майка ми, за да му предаде, нещо което исках да се случи:) Предполагам, че е нормално за всички момичета в тази възраст (съдейки и по дъщеря ми в момента). Винаги съм знаела, че мога да разчитам на него. Без значение в колко часа се обадя и по какъв повод. Без значение, дали някой трябва да ми прибере детето от училище, да ми пренесе багажа, защото се разделям с някой или в да а пристигне мигновено, когато в пристъп на ужас, че ще се взривя, съм зарязала първата си кола в средата на улицата, защото нещо стърже отдолу - татко винаги е бил там да ме "спаси".
Честит рожден ден тате!




Не съм го обожествявала или издигала в култ, но по някакъв начин винаги съм приемала това, което е той като някакъв вид мерна единица. Ако един мъж не е в състояние да оправи контакта и котлона, да ми монтира пералнята и да отреже дупка в дъската, значи просто не става:) Сега осъзнавам, че съм налагала твърде високи критерии в някои отношения. Защото баща ми винаги е бил голям перфекционист. Можеше всичко и правеше всичко сам - от поддръжката на Москвича, през електрическата инсталация вкъщи, плочките в банята до шкафовете в кухнята, които бяха като извадени от списание. О времена, о нрави:) Собственоръчното поправяне на колата (на двора на вилата или пред блока)  си е абсолютна класика в комунистическия  жанр:). Отвъд спецификите на времето, в което основно живяха родителите ни, благодарение на татко научих, че е много важно какво можеш и как го правиш.



Както е видно от снимките, в петък татко стана на 72. Със сигурност нямаше да сме същите хора, ако именно той не беше наш баща.


Нямах много време да се задълбоча върху темата с тортата. Приготвих нещо бързо и лесно, на за сметка на това - вкусно. 

Торта Наполеон с кестени и кафе

  • 4 готови блата за Наполеон (купувам ги от Берьозка)
  • 1л. прясно мляко
  • 4 жълтъка
  • 1 чаша захар
  • 300г сварени и обелени кестени (има ги в буркани в Пикадили)
  • 1ч.л нескафе
  • 200г маскарпоне
  • 1ч.ч брашно
  • 150г масло



Жълтъците разбиват с брашното и половината мляко до гладка каша. Другата половина от млякото се слага на котлона със захарта, докато заври. На тънка струйка  се сипва сместа с яйцата. Бърка се непрекъснато, докато се получи гладък крем. Дърпа се от котлона, добавя се маслото и всичко се оставя да се охлади добре, след което се смесва с маскарпонето.

Кремът се разделя на три части. Първата се блендира заедно с кестените. Към втората се добавя лъжицата нес кафе, предварително разтворена в малко топла вода. Третата част остава за намазване на тортата.
От там нататък е ясно - блат - крем - блат - крем, като първо мажете от този с кестените, после от този с кафето. Накрая измазвате тортата с крема, който остана натурален. Оставяте да попие поне едно денонощие в хладилника и украсявате по желание със смлени орехи или с трохи от натрошен маслен блат.


Тортата става лека и много вкусна.





5!

$
0
0
5! Та-даааааа! При цялото ми непостоянство този блог става на цели пет години. Започна без особено ясна идея, което в последствие се превърна в основна концепция:) Всъщност трябваше да бъде дневник за рецепти, но много повече се превърна в дневник на живота ни. Понякога се връщам назад и препрочитам различни статии. Спомням си емоциите и събитията, които са съпътствали историята. За тези пет години се промениха много неща. Променихме мястото, където живеем, взехме си котка, промених работата, промениха се децата, променихме се и ние. 


Косата на Мартина се изправи, тръгна на училище, говори на руски, учи ангийски и ходи на танци. От малкото миловидно и добродушно детенце се превърна в момиченце с претенции, собствено мнение, идеи, желания и тънко чувство за хумор.


От миловидното дете с русите коси и сините очи, Ина все повече се превръща в млада дама. На моменти хаотична, на моменти носеща се по течението, на моменти наивна, но винаги жива, активна и търсеща. Вече си е избрала университет. В Англия... Май е време да престана да мисля за нея, като за дете.
Да, за 5 години много неща могат да се променят. Много неща могат и да се забравят. Радвам се, че започнах този блог и го превърнах точно в това, което е в момента, защото ми помага да си спомням. Единственото, за което съжалявам е че не намирам време да публикувам всичко, което искам да напиша. За 5 години могат да се променят много неща и блогът се променяше заедно с тях. ще продължи да го прави и в бъдеще.




Не знам дали заради годините или времето, което отделям за снимки, но започнах да обръщам повече внимание на детайлите, на важните и стойности неща и на времето, което прекарваме заедно. Специализирах се в приготвянето на храна за не повече от 30 минути. Ако Джейми Оливър не беше издал подобна книга, щях да го направя аз:) Гледам да отделям повече внимание точно на такива рецепти в блога. Едно от първите неща, които публикувах тук, беше рецепта за сладкиш на тиган. Всъщност беше си точно първата статия. Само моля ви, не се втурвайте да я търсите. Изпитвам известно неудобство от наивността на снимките в началото:) По някаква причина тя си остана една от най- гледаните рецепти. Предполагам е заради изкушението от елементарността на приготвяне на този сладкиш. Пет години по- късно реших да направя отново подобен десерт.


Сладкишът не е особено фотогеничен, но е безкрайно вкусен и лесен. Просто перфектния избор, ако се чудите с какво да замените традиционните съботни мекици или палачинки.


Всъщност дори не е необходима точна рецепта. Вече няколко пъти го правя с ябълки, но може да си изберете произволен плод. Карамелът също не е задължителен, но ужасно много го обичам и просто не мога да се въздържа:)


Сладкиш с ябълки и карамел на тиган

Продукти:

  • 3-4 ябълки 
  • 60-80г масло
  • 110г захар
  • 2 и 1/2 ч.ч прясно мляко
  • 2/3 ч.ч брашно
  • канела, ванилия 
  • 1/2 пакетче бакпулвер
 Пропорциите са ориентировъчни. Понеже сладкишът така и не придобива добър търговски вид, всъщност 2-3 с.л повече или по- малко брашно не се отразяват съществено на вкуса.


1чаша прясно мляко се слага да заври на котлона, заедно с маслото. 80г захар се слагат да се карамелизират в тиган с широко и дебело дъно с незалепващо покритие. Щом захарта се стопи и придобие кафеникав цвят се сипва кипналото мляко и масло, като се бърка непрекъснато. Всичко почва да бълва мехурчета и пяна и да съска. Няма страшно, нормално е. Само не спирайте да бъркате, докато карамелът не се разтвори напълно. Оставете за още 2-3 минути, като намалите котлона. През това време обелете ябълките и ги нарежете на кубчета. Сложете при карамела, наръсете с канела и ванилия. Ако обичате орехи, може да добавите и тях. Докато ябълките поомекнат разбийте брашното, останалата захар и мляко и бакпулвера. Сместа трябва да е малко по- гъста от тази за палачинки. Ако е необходимо може да добавите още мляко (или вода). Сипете върху ябълково - карамелената смес. Раздрусайте тигана и захлупете плътно с капак. Аз нагласян котлона между 7 - 8 степен при възможни 12. След 15 минути махнете капака и оставете сладкиша още 5 минути да се "пече". 


Изглежда нещо ей такова. Може да го сервирате още топъл със сладолед или студен ванилов сос.


А можете да го изчакате да се охлади и да го поръсите с пудра захар и канела.


Можете да го обърнете в чиния, а може да го нарежете направо в тигана.


Каквото и да го направите, гарантирам ви че няма да има прелестна визия, но пък вкусът... ами просто е божествен!


Благодаря ви, че вече толкова време четете, пишете ми, карате ми да се усмихвам, замислям и уча! С някои от вас се запознахме реално, с други само виртуално, а трети са сред най- добрите ми приятели! Няма значение сред кои сте, БЛАГОДАРЯ ВИ!

За хляба

$
0
0
Както е добре известно, хлябът е традиционна, почти свещена храна за много народи.  През последните години е обвит от също толкова голяма доза противоречия. Бил вреден, ама не точно, защото пък бил богат на витамин B,  от него се напълнявало, ама не точно защото пълнозърнестия освобождавал бавни въглехидрати, съдържал мая, от която направо се умира, затова само с квас, но всъщност и в двете има един и същ вид дрожди. В Интернет лесно ще намерите отговор на въпросите какво се е промени  и защо един традиционен и толкова древен продукт измина пътя от "осанна" до "разпни го". Без да претендирам за изчерпателност, но мога да изброя някои от основните проблеми:


 Замяна на пълнозърнестото брашно с рафинирано такова, от което са отстранени всички полезни вещества
  • Заместване на традиционни сортове пшеница (пр. лимец и камут) със сортово модифицирана такава (моля де не бъркате генна и сортова модификация). Макар и сортовата модификация да е в следствие на селектиране, а не на директно промяна на гена, тя все пак си има своите негативни поражения и едно от тях е понижено съдържание на витамини и минерали  повишеното съдържание на глутен. Най- просто казано, глутенът не само че не допринася с нищо за организма ви, но успява да извлече част от полезните вещества, които сте приели. Повече за вредите от него може да намерите  тук.  На практика съвременната пшеница в най- добрия случай е с три пъти по- голямо съдържание на глутен, от колкото използваната от нашите баби и дядовци. Предполагам, че не е чудно защо при това положение хлябът ни има съвсем друг вкус и характеристики.
  • Влагане на подобрители в брашната - проблем, като при всичко останало, което си купувате от магазина. По възможност избягвайте брашна без обозначен състав на етикета. Ако имате възможност купувайте такива, които се мелят пред вас.
  • Заместването на квас с мая - традиционно хлябът се е замесвал с квас. Процес, който е значително времеемък - от отглеждането на самата закваска (7-10 дни) до изчакването на хляба да втаса (4-12 часа). Преди около 150 години е открит друг метод, който значително съкращава времето - използването на термофилни дрожди или по известни като  мая. От началото до 40-те години на 20век, Европа и САЩ са въвлечени в поредица от войни, които водят до продоволствени кризи, последвани от бурна индустриализация. Маята се явява удобна възможност за ускоряване на процеса на приготвяне на хляб и изхранване на населението. Проблемите с хляба обаче се дължат до голяма степен точно на тази подмяна . Дългият процес на дива ферментация на пшеницата с помощта на квас, позволява на бактериите и маята в нея да направят първоначалното разграждане на голямата протеинова молекула, която в не-разграден формат е трудна и тежка за храносмилане и може да причини наранявания върху лигавицата на червата. Затова драстичното съкращаване на времето за ферментация не е най-доброто решение от здравословна гледна точка, а цена, която плащаме с увеличаващият се брой хранителни алергии, непоносимости и стомашно-чревни проблеми (Източник: Надя Петрова).



Прочетох доста глупости за маята. Истината е, че както тя, така и квасът съдържат вид дрожди. Съществената разлика е че квасът съдържа и полезни бактерии, т.е той е. SCOBY - symbiotic organism of bacteria and yeast. Именно това съчетание на мая и бактерии, в комбинация с дълъг период на втасване, позволява на разграждането на голямата протеинова молекула.
За да не стане като в училище - много теория и накрая нищо, надлежно показвам какъв е при мен резултатът на хляб без месене, направен по два начина.


Хляб без месене с мая и кисело мляко
Това е почти стандартната рецепта за хляб без месене, която може да намерите на много места из нета. Аз лично  ползвам за база  тази на Людмила от Salted Lemons. Защо се спирам на този вариант на хляб? Защото е лесен и най- важното - има доста дълъг период на втасване. Модифицирам основната рецепта, като по съвет на Надето започнах да добавям пробиотични бактерии. Това може да се случи по два начина - като добавите квас под някаква форма (сух или течен) или използвате истински кисело мляко.За сведение, сух квас може да откриете в почти всички био магазини, а напоследък почнах да го срещам и в разни квартални магазини за вино и хляб и деликатеси.

Продукти:

  • 520 г брашно*
  • 360 мл вода
  • 1ч.л сол сол 
  • 5г суха мая
  • 3с.л истинско кисело мляко**
  • допълнително брашно за поръсване
* Ползвам брашно от спелта и типово. Ако се спрете на бяло брашно, намалете количеството на 500г.

**Ако правите хляба със сух квас вместо с кисело мляко, добавете 1 с.л. от него и увеличете количеството на водата с 20-30г



Начина на приготвяне е доста лесен. Сложете брашното, маята и солта в голяма купа. Ако ползвате суха закваска вместо кисело мляко - сега е моментът да я добавите. Добавете водата и киселото мляко и разбъркайте набързо, колкото всичко да се смеси. Покрийте с кърпа и оставете 18-24 часа.
 


Когато времето за втасване изтече, сипете сместа на добре набрашнен плот. Обърнете два - три пъти, колкото да го направите на топка. Прехвърлете в хубаво набрашнена кърпа  и прехвърлете в купа да втасва (заедно с кърпата). През това време загрейте фурната на 230 градуса, като сложите в нея тенджера с дебели стени. Оригинално рецептата се прави в чугунена тенджера, но след доста мислене реших да не си купувам такава и се спря на друг аналог с дебели стени, който издържа на висока температура във фурната. В някои от следващите теми ще разкажа за избора на хубави домакински съдове.


Когато хлябът удвои обема си го прехвърлете в горещата тенджера. Направете резки отгоре, сложете капака и сложете хляба във фурната за 30 мин. Отстранете капака и печете още 15-20 минути. Не се притеснявайте толкова за времето. Хлябът изгаря трудно. Колкото повече печете, толкова по- дебела и хрупкава кора прави.


Хляб без месене с квас
      Правили ли сте квас? Не е трудно. Само е много смрадливо:) По ред причини (най- вече липса на организация) не можах да снимам целия процес. За сметка на товаЙоана го е описала много добре. В най- общи линии смесвате вода и пълнозрнесто брашно. В продължение на 7 дни подхранвате кваса с по супена лъжица брашно и малко вода и държите на сравнително топло. Консистенцията е малко по- гъста от боза. Може да купите готов квас от Слънце и луна.


      • 500г брашно*
      • 340 мл вода
      • 1ч.л сол сол 
      • 100г жив квас
      • допълнително брашно за поръсване 
      В общи линии фаза 1 се повтаря, като при другата вариация. Разликата е във времето за втасване. Аз оставям хляба за не повече от 11 часа. И иначе се получава, но става прекалено кисел за моя вкус.


      После следва упражнението с набрашнения плот, кърпата и т.н. Единствената разлика (доста важна) е че за повторното втасване на хляба е необходимо повече време. Поне 1.30 -2 часа. В интерес на истината за хляба на снимките не изчаках достатъчно за повторното втасване. Резултатът е добър, но хлябът не се получи толкова пухкав, което отчитам като грешка. Мит е че хлябът с квас трябва да е кисел и плосък. Ако спазвате принципите за месене с квас, няма никакъв проблем да получите пухкав и мек хляб.





      Зима, като за последно / Пиле с фъстъчен сос

      $
      0
      0
      Тези дни пак  обикаляхме източните Родопи.  Прекрасно слънчево време, разцъфващи дървета и аромат на пролет във въздуха. Връщайки се към София, нещата далеч не изглеждаха толкова свежо и зелено, но както добре знаем - новият сезон е неизбежен. Преди Facebook да се е напълнил със снимки на цветенца и постове "Пролет е" (аз вече я изпълних тази задача:))), реших да сложа точка на зимата с последните ми снежни снимки и зимна (и  не толкова) рецепта. 


       Мислех поста да го комбинирам с друга скиорска серия от моя рожден ден и годишнината ни. Бях го измислила много добре. Трябваше да сме със страхотни семейни приятели, да пием вино пред камина, да ядем домашни специалитети, да направя торта... и изобщо да бъде НЕ-ЗА-БРА-ВИ-МО. Така де, това е нашата 10 годишнина. И беше ... ми ... незабравимо. Приятелите ни се скараха няколко дни преди това, променихме резервацията в последния момент, така че да сме си само ние, тинейджъра отказа да дойде в последния момент, а рожденият ми ден беше злополучно прекаран в смолянското спешно отделение (дете пометено на влека) и в Пирогов (Мъжът на Лулу паднал на леда в стремежа си да ми донесе джапанките.... бе дълго е). Вече традиционното ниско качество на българската хотелиерска услуга, съвсем довърши картината, така че изобщо да не ми се пише и документира случката. И така, 10 годишнината ни и 38 -мия ми рожден ден останаха размити из между битови инциденти. За сметка на това около тях беше страхотно. Детето е добре, Мъжът на Лулу е с шина, а приятелите ни са пак заедно. И си прекарахме чудесно едни почивни дни покрай националния ни празник, обикаляйки из България и наистина уникални места (съжалявам за изтърканата дума). Изводът не е че Джинджиплякторът е машина за джапанки №43, нито че крокодилът е по- скоро дълъг, отколкото зелен. Изводът е, че нещата не винаги се получават така, както сме си ги представяли, но ако се абстрахираме от идиотските си очаквания, животът продължава да е красив. И всичко е въпрос на нагласа. И гледна точка.



       











      Пиле с фъстъчен сос



      Продукти за 4 порции

      400г пилешко филе
      3с.л соев сос
      1ч.л. смлян кориандър
      1/2ч.л. кимион
      2с.л. паста къри (да не е много пикантна)
      200мл кокосова сметана
      1с.л настърган джинджифил
      3 нарязани на много ситно скилидки чесън
      1 глава лук
      2 моркова
      1ч.л захар
      сокът и кората на 1 лайм
      1 стрък лимонова трева 
      20г смлени на едно печени фъстъци
      1ч.л сусамово олио
      Пресен кориандър


      Пилето се нарязва на кубчета. Маринова се за около 2-3 часа със със соевия сос, смления кориандър, кимиона, захарта,  чесъна, смляната лимонова трева и джинджифила. В дълбока касерола  и на силен огън се сипва сусамовото олио и се слага маринованото пиле и нарязаните на по диагонал моркови и наситнения лук. Задушава се, докато сосът почти изври. Добавя се фъстъченото масло, пастата къри и кокосовата сметана. Оставя се да поври 5-10 минути, след което идва ред на настърганата кора и сокът на лайма. Ястието се отстранява от котлона и се поръсва с пресен кориандър и едро смлените фъстъци. Сервира се с марокански кус- кус или сварен ориз. Аз лично си го поливам и със сос от кисело мляко и мента. Много е подходящ, ако пастата къри е била по- пикантна. Млечният сос убива лютивината.


       


      Преобладаващо със затъмнения

      $
      0
      0
      Променливо време, променливи настроения, променлива пролет с променливи зимни нюанси и леки затъмнения.  Хронологично за хаоса  през последния месец:


      Първите дни на март


      Родопите, разменяме си мартенички. Грее слънце, пеят птички, игра го като да е пролет.


      Докато в София е още зимно, тук вече джанките цъфтят. Видяхме и щъркел и скоропостижно се разделихме с току що закачените мартеници.


      Пътя към село Лисица - идилия.


      Въжен мост. Топлото време действа на всички.




       До малкото селце точно от другата страна на въжения мост няма път. Не може да се стигне с кола. Всъщност и с каруца е трудно да се минава. Пространствата между къщите, които се предполага, че трябва да са улички, всъщност са заети от дълбока кал. И доста боклук... Особено около местата, където се събират местните кибици.



      Изхвърлените кенчета от бира, пластмасовите бутилки, найлоновите торбички и парцали от всякакъв цвят и калибър не е изолирано явление и ми направи впечатление из целите източни Родопи. Нямаше махала или селце, в което да няма контейнери за боклук, като на доста места има дори за разделно събиране. Само че нямаше дере или баирче, в селцата или в близост до тях, които да не са превзети от малко сметище и овчици, които кротко пасат между всичките боклуци. Положението около язовирните стени и под тях е също толкова трагично и отблъскващо. Още един минус за българския туризъм. За пътищата осеяни с дупки споменах ли? Мантрата колко прекрасна е природата ни я знаем всички. Пропускаме да си поговорим и поработим за човешкия фактор.



      Както в селото, така и извън него всичко е прогизнало.  При всяко отлепяне на крака от земята се чува звучно джвакане.Всяко отлепяне на крака от земята е свързано с риск, от това да си загубиш обувката някъде из калта и да продължиш подскачайки на бос крак:) Светлината е все още зимно - приглушена, но лека зеленина се опитва да се прокрадне сред карамелените нюанси.





      Андреа и Мартина са в самостоятелна стая.  Успяват да изклинчат и по чаша Кола. Голямото ЯКО! В 6 сутринта вратата на нашата спалня издайнически проскърцва. Още в просъница виждам нахилена и свежа муцуна:
      - Какво правиш тук, Мартина?!?
      - Имаш ли бонбони? 
      -????? - обръщайки се да си доспя
      Два часа по- късно част от мозъка успява да се посъбуди и нотката на съмнението започва да си пробива път:
      - Мартина, вие в колко станахте?
      - Ми не сме спали!
      - Андреа, какво правихте бе дете?!?!?
      - Понякога гледахме телевизия, понякога си говорихме. Най- големият проблем, обаче, беше гладът.
      Това обяснява бонбоните в 6 сутринта и защо в следващите 3 години ще гледат Кола само през крив макарон.

       



      Ден по- късно. Обувките вече не са туристически, а на токчета. Калния панталон е заменен с костюм в същия цвят. Отново е 6, но вече не в стая в къща за гости,  а на летището. И не било Родопите, а във Виена. И не са компютри, а компоти, но киселото усещане от изтръгването рано сутринта от леглото си е баш същото! Контрастът между къщата на Дядо Димо с чугунените печки на дърва и стаята в хотел Кемпински е фрапиращ и доста трудно смилаем, дори и за най- тренираните. Къде е по- удобно е ясно. Къде е по- уютно - доста спорно. Слънце се редува с дъжд, сняг и прави каша с поредната презентация. Добре че поне гледката от 26-тия етаж на офиса е симпатична.


       Пак е 6 часа сутринта и пак е летище. Само, че не във Виена, а във Варшава. Мъгливо и оловно. И разбира се студено. Сняг на вали, но духа пронизващ вятър.



      Поне са ни оставили два часа свободно време вечерта. СПА-то на 43-тия етаж е много приятно. Ммм да... Срещу хотела има заведение. Отиваме да видим как е положението.
      Колега: A beer, please.
      Сервитьорката (с кофти инглиш): .... Cold or hot?
      Колегата: What do you mean by hot?!
      Сервитьорката: ... ?
      Колегата: Hot like a tea?
      Сервитьорката:... Yes, I like tea!

      Lost in translation! Карай! Бирата наистина беше топла. Като чай. С малинов сироп. На мен ми хареса. За колегите  - не знам:)


      Ден по- късно. София и сняг. Стига бе хора! Миналата седмица видях щъркел!!!! Не ми се стърже пак лед от колата!


      Отново следва хубаво време  и изведнъж се оказваме с малката в Пловдив. Защо само с нея, вече не помня, но ходихме до амфитеатъра. Времето е прекрасно, слънчево и карамелено, а Старият град е много приятно място.








      - Мартина,една локва да има и ти ще цопнеш в нея!!!
      - Ма аз нарочно, бе мамо:)

      Ми ОЧЕВИДНО!


      - Спри се, де!
      - Що! Аз нали с ботуши...

      И с кал до ушите, но това е друга тема. Пък и вече съм свикнала с гледката на кално дете след всичките обиколки из Родопите:)



      Отново сняг. Ако не беше Банско (или който и да е друг ски курорт) щях да въздъхна с отегчение, но в случая му отива. Тежък и лепнещ е, мъгливо е, кара се трудно, но пак е приятно. Седмица след това се влачех по корем заради мускулната треска. 
      Хотелът е чудесен и за първи път съм доволна от обслужването в уж така наречените "висок клас" хотели в БГ. Не че аз съм претенциозна, но като тръгнете за място, което е накичено с много звезди, цените също са изстреляне в космоса, някак си очакванията ви стават високи. Когато набързо ви ги попарят с лошо отношение, неадекватно обслужване, липса на елементарна мисъл и ужасна храна, разочарованието е огромно. Изобщо туризмът в БГ е необятна и много актуално тема и може би ще й посветя отделен пост, защото има и добри изключения, от които може да се черпи положителен опит.





      Честно казано в Банско не бях ходила от поне 6-7 години, когато започна бума в застрояването. Тръгнах с доста негативна нагласа, но не беше толкова зле, колкото си го представях. Може би след Пампорово през февруари съм си притъпила всички рецептори:)


      Смяна на кадъра и направо на филма. Вали дъжд и е студено. Някак си се озовахме на пазара в Пирот. Дълга история.  Знам, че много народ ходи там да пазарува. Аз съм с доста смесени чувства. Каймакът е божествен, хлябът вкусен, скарата добра, но в заведенията са пуши, сръбската музика ми идва в повече и лекия полъх на соц не ми е точно по вкуса. Може би ще отеля време за отделна публикация. И подозирам, че пак ще отскоча за каймак и масло.


      Друг филм и масова истерия за и против кърменето в МОЛ-а. За n-ти път през този месец карам по Тракия. На която и радиочестота  да превключа някакви нервни хора (най- вече жени) коментират въпросната тема. На слънчевото затъмнение го отдавам.
      - Не може всеки да си развява циците където му падне! - с надигащ се фалцет обяснява някаква дама, докато аз профучавам със 150км/ч покрай огромния билборд с кърмещо се бебе на някаква фирма за капково напояване. В опит да асимилирам парадокса се разсейвам и изтрясквам колата в поредния зейнал кратер на пътя.
      Ммм да, България е страната на измислените проблеми и нерешените реални такива.


      Отново дупки, но не по магистрала по разбити междуселски пътища. Историята завършва там където и започна - в Родопите. Асфалт никой не яде, но ако се пооправят пътищата и се развие повече туризмът по тези региони, дали все пак няма да има някой печеливш.
      Риторичен въпрос, лишен от политически нюанси. Отговорът е ясен. А природата наистина е прекрасна! Споменах ли го вече:)


      И за да може да се придаде идеалният завършек на хаоса, вчера отново валя сняг.


      Много се чудех каква рецепта да публикувам. За бретцели, за плескавица, за джолан с хрян ли или просто за пататник и боб яхния.  Накрая нищо от изброеното. Като така и така е безобразен микс, поне да го допълня с нещо, което няма нищо общо. Всъщност единственото общо е, че през този месец открих и се пристрастих към тапиоката. 


      Тапиоката се прави от корени на маниока. Самата маниока не е отровна, ако се консумира в сурово състояние, затова се минава през няколко етапа на обработка, през които се извличат отровните вещества. Може да я срещнете в различни форми - от брашно, през гранули до топчета подобни на стиропор. На цвят е бяла, но когато се свари става прозрачна. Има неутрален вкус, богата е на нишесте и може да се използва както в сладки комбинации, така и в солени варианти за сгъстяване и добавяне на консистенция на ястието. На летището във Виена ядох веган крем от тапиока с кокос и манго и от тогава датира любовта ми към нея. Точно тази рецепта предлагам в момента.


      Крем от тапиока с манго
      Продукти за 6 порции

      • 2/3 ч.ч тапиока (най- добре на перли)
      • 150 мл кокосова сметана 
      • 250 мл ядково мляко (ако не държите на веган варианта може да ползвате обикновено прясно мляко)
      • 50-80г захар  - тук зависи от това колко сладко обичате
      •  ванилия
      За манго топинга

      3 добре узрели плода манго
      30г захар
      Тапиоката се накисва във вода от предната вечер. Отцежда се за 15-20 минути. Слага се в дълбок съд на умерен огън заедно със захарта, ванилията, кокосовата сметана и ядковото/прясното мляко. Бърка се непрекъснато, докато топчетата станат прозрачни и започнат да наподобяват хайверени зрънца. Тук има една особеност. В зависимост от това какъв вид тапиока ползвате, може да се наложи да добавите малко вода или мляко по избор. Количеството течности е за тапиока на перли. Тази на гранули (има консистенция на ситен булгур) гълта с около 100мл повече. Принципно няма проблем да сварите крема и да добавите още течност най- накрая, в случай че ви се стори много гъст. Само внимавайте да не загорите тенджерата. Направо няма измиване после.
      Готовият крем се налива в чашки и се оставя да се охлади. През това време се заемете с крема от манго. Плодовете се обелват и се изрязва костилката. Месестата част се слага в пасатора и се смила до гъста каша. Добавя се захарта и се сгъстява на котлона за 5-10 минути. Аз лично дори не добавям захар. Самото манго е доста сладко за моя вкус. 


      Отивам да си подготвям рецептите за Великден. Старите може да си припомните тук http://luluto.blogspot.com/search/label/%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B4%D0%B5%D0%BD


      Великденски идеи 2015

      $
      0
      0
      Вчера си тръгнах от работа с идеята, че само прибирането на ботушите и палтата очевидно не върши работа. Великденски заек от снягсъщо не ми се прави, а и ръкавиците  ги смотах някъде. Минах през пазара и си купих няколко огромни връзки нарциси и фрезии. Това до известна степен оправи положението с липсата на празнично настроение. След чаша вино и лек джаз ми дойде музата за козунаци. Оползотворих и времето за втасване в правене на свещи и печене на яйца. И така до 1:30 през нощта. Но пък вече ми е пролетно, въпреки, че Витоша е покрита със сняг. Предполагам, че подобни състояния имат медицинско наименование:)


      А козунаците станах фантастични. Два броя.


      Споделям идеи.





       1. Печени яйца

      Идеята далеч не е моя. Може би наплашена от инструкциите за микровълновите, в които яйцата с черупки задължително гърмят и създават апокалипсис в кухнята, доста дълго време се колебаех дали да  пробвам печени яйца с черупки във фурна.


      След толкова много възхитени отзиви в Интернет се престраших да пробвам, след като предварително купих силно агресивен препарат за почистване на фурни. Резултатът беше доста изненадващ. Жертвите бяха само 2 от 45 яйца. Всъщност 3, но последното се дължеше на прекомерното любопитство на котката. Препарата остана неизползван.


      Технологията е много проста. Яйцата се подреждат във форма за мъфини и се пекат 25 минути на 150 градуса. След това могат директно да се боядисат топли или да се изстудят в ледена вода и да се рисуват по- късно (при тази опция остават съвсеееееееем леко рохки вътре).

      2. Свещи от яйчени черупки



      Не изхвърляйте черупките от яйцата за козунаците.  Могат да имат десетки приложения. Преди години в тях садих тревичка за Великден. Може да ги използвате за малки вазички или да сложите мъх и прораснали луковички. 


       Тази година ги направих на свещи. 


      Разтопих на водна баня стари остатъци от свещи и ги налях в измитите черупки. След това остава да се потопи филтър. Той от своя страна има неприятния навик да се разтапя и пада в парафина, от където се роди технологията с клечките за зъби, които го подпират и са онагледени на горната  снимка. До час вече са охладени и готови за употреба.
       
       

      3. Създайте си настроение с цветни елементи


      Дали ще бъде цветна покривка, букет цветя или шарени калъфки с цветя - винаги действа ободряващо.


      На пазара Димитър Петков може да си купите връзка от 20 нарциса за 5 лева и букет от 20 фрезии за 10. За съжаление лалета нямаше.
       
      4. Пухкав и сладък козунак
       

      Рецепти из нета колкото искате. Аз имам две любими, за които съм писала туки тук. Основната ми драма в живота е че ако искам да са бухнали, не мога да сложа количеството захар, което искам. Този проблем си го реших миналата година, като започнах да добавям стевия.


      Стевията е много по- сладка от захарта и с много малко количество от нея се постигат завидни резултати. Тази година ползвах течна. Две супени лъжици на козунак са напълно достатъчни.


      Като плънка сложих течен карамел на единия и локум на другия. Понеже и двата се изядоха, очевидно ще правя още. Планирам с мак и марципан.


      Отивам да си боядисвам яйцата!

       


      Бърза кухня: Скариди в "специален сос"

      $
      0
      0
      Прибирате се от работа, разбира се без да сте имали възможност да отделите време за обяд. Вече приритвате от глад, от припадъка ви делят само някакви си там минути, а хладилникът ви зяпа тъжно и някак пусто. Решавате да заложите на салата, като най- бързото възможно решение. В пристъп на освирепялост нарязвате на две на три 256 домата, 15 чушки, 8 глави лук, тиквичките от вчерашното барбекю, поливате импресионистично със зехтин, слагате финален завършек с щипка сол и триумфално тресвате огромната купа на масата. Домочадието ви гледа странно и с лека доза скептицизъм, но не смее да се обади, че току виж има жертви. След толкова години всички са развили инстинкт за самосъхранение и никой не смее да противоречи на гладна жена и да философства  излишно с реплики от рода на "ти как си представяш, че ще го изядем всичкото това". След първите спасителни хапки, съзнанието взима превес и най- после и вие осъзнавате, че тази салата е ужасно много. След стоически напъни да я изядете, накрая все пак остава. Жал ви е да я хвърлите (все пак кило домати още са на цената на половин унция злато) и я прибирате в хладилника. Разбира се, на другия ден тя вече не е годна за ядене. Ако подобна сценка ви звучи познато или пък не, но по някаква друга причина сте се сдобили с излишна салата от домати, следващата идея е за вас. У нас подобни сцени хич не са рядкост.


      Скариди в "специален сос". Всъщност оставете скаридите. Те тук са допълнение на рецептата. По- скоро обърнете внимание на соса. 
      Специален, специален, колко да е специален:) За него всъщност няма точна рецепта. Съставката е една - изостаналата ви салата с домати. Имам лоша новина - ако сте слагали краставици  или зелена салата ще се наложи да ги махнете. Ние не ги обичаме в комбинация с домати и при нас този проблем е решен. Всякакви други съставки стоят съвсем на място - като почнете от съчетания с тиквички, царевица, маслини, сирене, грах и стигнете чак до варени яйца и шунка.
      В ролята на скаридите от снимката спокойно може да се окаже нарязано студено месо от вчерашното печено, изостаналите ви великденски яйца или просто прясно препечено хлебче, обилно натъркано с чесън и полято със зехтин.

      Скариди в "специален сос"

      За соса:
      около чаша изостанала салата с домати. Всички съставки, без марули и краставици са ОК.
      1 скилидка чесън
      1ч.л. захар
      100 мл бяло вино
      пушен пипер
      лют пипер по желание
      мащерка, риган, босилек или друга подправка по ваш вкус

      Старата салата се сипва в тигана, заедно с нарязаната скилидка чесън и чаената лъжица захар и се оставя да около 6-7 минути, колкото да изври течността. Добавя се виното и подправките. Готви се още 3-4 минути, след което се изсипва в блендера и се пасира.


      За скаридите:

      500г сурови скариди
      1 скилидка чесън
      30 мл узо
      зехтин
      сол и черен пипер

      Скаридите се почистват от главата, черната жилка и обвивката. По желание може да оставите опашката. Подсушават се и се слагат с малко зехтин в нагорещен тиган. Веднага щом започнат да порозовяват добавяте узото, чесъна, солта и черния пипер. Готвите още 2 минути и дърпате от тигана. Имайте предвид, че скаридите стават страшно бързо. Не им трябват повече от 5 минути, ако не искате да ги направите на подметка.

      Полейте още топлите скариди със соса, поръсете с пресен кориандър, магданоз или пресен лук и сервирайте


      Кюнефе

      $
      0
      0
      Ако се замислите за етническата карта на България, една от най- многобройните групи, след основната, са етническите турци. Има цели региони, в които почти (или изобщо) не можете да чуете българска реч. 


      В съчетание с хилядите имигранти от близкия изток е просто странно, че в България до съвсем скоро имаше толкова малко ресторанти, предлагащи такъв тип храна. Всъщност  китайските "закусвални" представляваха значително по- многобройна група. Аз обичам да експериментирам с вкусове и приветствам всякакви мулти - култи предложения, включително и такива, идващи от арабската кухня. Един от първите ми сблъсъци в БГ беше небезизвестния Ресторант  на магистралата. Едва ли има някой, който да пътувал от Пловдив за София и да не го знае. Колко логично, като се има предвид, какъв е транзитният трафик, преминаващ от там за и от Турция. Всъщност, съвсем очаквано,  се оказа, че не се казва Ресторантът на магистралата (за протокола - казва се Zekoи съвсем наскоро отвори врати и в София). Макар преди тази наша първа среща да бях ходила няколко пъти до Истанбул, по някаква причина бях наблегнала основно на баклавата и тотално съм пропуснала да опитам кюнефе.


      За още непосветените в това тайнство (с изненада открих, че има и такива:), моля да не го бъркате с кафе. Та преди няколко години се оказах във въпросното магистрално заведение, замъкната от една приятелка и въоръжена с цялата си префърцуненост и претенции на които съм способна. Така де, аз - магистрала - ресторант - хигиена - качество на храната ... абе пълен абсурд! После ми обясниха, че кюнефето се пече веднага и на място т.е. термичната обработка ме спасява от всякакви там интернационални магистрални бацили. И после се влюбих. Знаете как е. Лепкаво, сладко, набавящо калории за поне седмица напред...но толкова очарователно вкусно. Прибрах се вкъщи с идеята, че на всяка цена трябва да разбера как се прави. Интернет е велик и рецептата изплува веднага. Но само до толкова. Супер елементарна за приготвяне, но.... съдържаща една почти невъзможна за намиране съставка. За съжаление основната - суров кадаиф. Колко тъжно! Така драматично да ни разделят с голямата любов (добре че имам и други такива:). Събирахме се само когато жестоката съдба се смиляваше и ми намираше път по магистралата. За щастие често:) Така си живеехме ние разделени и то до съвсем скоро, когато открих заветния суров кадаиф.


      От там до претворяването му в кюнефе нямаше и 24 часа. Както вече споменах - десертът е убийствено лесен, ако изключите момента с набавянето на основната съставка:)


      Както можеше и да се предположи, оказа се че има различни рецепти за кюнефе, в зависимост от регионите където са прави. В част от рецептите, които срещнах, се печеше в тава, в другата част се ползват два тигана, в които се обръща. Спрях се на варианта с тава, като по- елементарен. Адаптирах си рецептата на Kevin Lynch.


      Кюнефе

      300г суров кадаиф
      200г моцарела
      50г безсолно фета сирене или обезсолено халуми
      100г масло
      1-1.5ч.ч захарен сироп

      по желание - кората на 1/4 лайм и шам фъстък за поръсване

      Най- добре започнете от сваряването на захарния сироп. Съотношението е 1 част вода:1 част захар. В интерес на истината аз направих малко повече сироп, но е въпрос на вкус. В моя случай смесих чаша вода с чаша захар и оставих на котлона докато заврат. Добавих малко кора от лайм, колкото да придаде малко повече аромат, но това далеч не е задължително. След като сиропът заври го издърпайте от котлона и го оставете напълно да се охлади.


      Тавичка с диаметър около 20 -25 см се намазва обилно с масло. Суровият кадаиф се смесва със 100те грама разтопено масло. На основата на тавичката хубаво се натъпква половината от кадаифената смес. Отгоре се подрежда нарязаната моцарела и обезсоленото сирене. Покриват се с останалата част от кадаифа, като отново се натъпква добре. Отгоре се подреждат няколко малки парченца масло и тавичката се слага във фурната на 200 градуса. Препоръчвам да е на по- долно ниво, а не по средата, за да се запече добре от долната страна. След като кадаифът хване хубав кафеникав загар (след около 35 минути) го извадете от фурната, оставете да почине 5 минути и го залейте с охладения захарен сироп (стайна температура, не от хладилник). Поръсете с шам фъстък и яжте, докато още топъл. 


      Може да го нарежете на парчета или да го нападнете още в тавата:) Както казах - невероятно елементарна рецепта. После имах усещането, че ще ми залепнат зъбите от сладост, но това е друга тема на разговор.




      Снимките са от регионите, където те гледат странно като говориш на български, но май и това е друга тема.


      За различията и различната пица с карфиолен блат

      $
      0
      0
      Гледам, че в последно време нещо сме се поизнервили. Българите имам предвид. Отдавам го на факта, че се чувстваме безсилни пред големите и важни проблеми и си го изкарваме за несъществени неща. Понеже е ясно, че срещу лошото здравеопазването, ниския стандарт на живот и кметовете  с именията за милиони нищо не можем да направи, та затова дай да се изпокараме за кърмене  и съдбата на агнетата по Гергьовден. Тема на спор и обществени дебати стават дори и неща, касаещи твърде личен избор, като начин на хранене да речем. Привидно личното решение да си избереш здравословен (или пък не толкова) режим, отговаряш на собствените ти разбирания не би следвало да подлежи на каквато и да е дискусия, но е факт че през последната седмица се сблъсквам за втори път с подобна ожесточена полемика. И то в лични блогове.  Спор  как трябвало да изглежда яхнията на баба МИ, защо не приличала на тази на баба ТИ и коя всъщност е вярната рецепта, това в съчетание с обиди и нападки относно  кога би следвало да сложите домати в яденето. Дежурният скандал, грозните обиди, псувни и нелепо поведение в схватката вегетарианство срещу всеядство, даже не искам и повърхностно да засягам. Въпрос на лична култура, дето се вика. Разбира се тези неща вървят на фона на мрънкането на кисели индивиди, които шумно се дразнят, че някой си бил постнал във Фейса чашата с бира, великденските яйца, сутрешното кафе и се бил оплакал, че пак вали сняг или че е голяма жега. Малко повече зачитане на личното пространство  май няма да ни дойде никак излишна. Всъщност е и показателна за умствения капацитет на спорещите, както и за ниво на развитие на обществото. Хората са измислили един магически бутон, който лекува всякакво напрежение, наслагващо се от несъгласие с чуждото мнение. Горе в дясно Х. Често го ползвам, в съчетание с чаша вино и книга на терасата. И аз се дразня от много неща, но като цяло избягвам да коментира или давам акъл, когато не касаят пряко мен, близките ми или не накърняват нечие достойнство и права. Разбира се, имам мнение по много въпроси. Всъщност аз съм Жена - имам мнение по всички въпроси:) Просто не се чувствам длъжна да ви убеждавам в моите възгледи, освен ако не започнете агресивно да ми натрапвате вашите. Понеже обичам семплите и простички неща, ей така ще ви визуализирам един елементарен алгоритъм на толерантност. 


      Не претендирам да е изобразен съвсем коректно, но мисля, че основната идея е разбираема.
      Може да ме цитирате, а ако ви се прииска да убеждавате някой, че не е правилно да яде месо, че не може да направя квас така, както си го прави или че рецептата на баба ви е била друга, а вие сте гЛавен гОТвач и ги разбирате тия неща - направо си я принтирайте:) Води до избягване на излишни спорове, респективно до излишно натоварване. Концентрирайте се върху по- важните проблеми, където обществото наистина има нужда от коректив. Усмихвайте се по- често на хората около вас, дори и когато не споделяте едно и също мнение. Опитите да разбереш различната гледна точка, а не автоматично да й сложиш етикет "грешна" наистина може да направи чудеса със света около вас:)
      Връщайки се обратно в контекста на блога, т.е. храната, няма как 7 милиарда души на планетата да споделяме една и съща идея за здравословно хранене. Аз лично съм привърженик на принципа да се вслушвам в тялото си. Има периоди, в които не само не мога да вкуся месо, но ми става лошо само като го гледам. Има други, в които мога да убия за сочна пържола. Сега съм на етап, в който не ми се яде нищо тестено. Съвсем в унисон с моето настроение, получих запитване за рецепта за пица без брашно. В момента избягването на глутен под всякаква форма е нещо, което набира все по- голяма популярност. Съчетайте го с избягването на въглехидрати и ще разберете защо  подобни рецепти станаха интересни за широка аудитория.  Идеята не е никаква новост, но в изобилието от рецепти, доста често се среща коментара, че вариантът без брашно не става с хрупкава коричка. Както и с всичко друго, заместителят не е като оригинала, но понякога е страшно добър и просто различен. Така че с огромна гордост представям моята рецепта за пица с карфиолен блат и приятно хрупкави крайчета.


      Моята пица е с пеперони, чушка и домашен доматен сос, но в крайна сметка вие може да си я гарнират по ваш избор. Идеята е по- скоро в блата.

      Продукти за две пици с диаметър 26 см

      1 малка глава карфиол
      1ч.ч настърган кашкавал
      2/3 ч.ч настърган пермазан
      2 яйца


      Повечето рецепти, които срещнах бяха с моцарела. Лично на мен не ми допадна за тази рецепта. Причината е че моцарелата е меко сирене и трябва да я препечете почти до овъгляване за да постигнете хрупкавост. Затова в моята рецепта я замених с кашкавал и пермазан. Честно казано най- добре би се получило само с пермазан, но кашкавалът прави рецептата малко "по- бюджетна"


      Всичко започва със сваряването на карфиола. Не добавям сол във водата. Кашкавалът така и така е достатъчно солен. Може да го нарежете и суров, но няма да може да го компресирате достатъчно и съответно няма да успеете да постигнете необходимата хрупкавост. Охладения и добре отцеден карфиол се нарязва на много ситно или се смила в блендер. В голяма купа се смесва с кашкавала, пермазана и яйцата. В подходяща тавичка се застила хартия за печене. Половината от сместа се изсипва, разстила се, покрива се с още един лист хартия за печене и хубаво се притиска.


      Слага се в загрята на 220 градуса фурна на най- долното ниво и на вентилатор. Пече се, докато придобие приятен кафеникав загар. Изважда се и се охлажда добре. Тази стъпка е доста важна за постигане на хрупкави краища. По някое време дори не е лошо да отлепите блата от хартията за печене и да продължите охлаждането върху решетка. Той е тънък и процедурата отнема около 15 мин. Това все пак не е кекс:)


      Следва да го гарнирате по избор. За мен важи правилото - или Пеперони или нищо. Доматения сос също трябва де домашен. Варя домати от бурканче, докато изври почти всичката вода. Подправям с чесън, босилек и риган. С тази смес намазвам блата. Отгоре слагам съвсем малко моцарела или друго сирене (вече има достатъчно сирене в блата), пресни чушки, мариновано халапенио и тънки резенчета пеперони. 


      Връщам пицата във фурната, като пека по правилата на стандартна пица с тесто - най- отдолу на възможно най- висока температура и с вентилатор. В моя случай това е 230 градуса. Истината е че за хубава пица с тесто е добра фурната да поддържа 250 -300 градуса, но в моя случай това е неприложимо. Щом пицата придобие приятния загар  - вадя от фурната, намазвам краищата със зехтин и режа на триъгълничета. Става просто божествена:)




      Храна на открито

      $
      0
      0
      На кратко. Имам си нова страст. Открих я случайно, покрай приятели и е доста неочаквано за самата мен. Палатки. Аз съм приятно разглезена и при първото ми ходене си мислех, че все някак си ще го изтърпя за една нощ. Според първоначалната ми идея, усилията си заслужаваха заради компанията, не за друго.


      Както и предполагах, вечерта край огъня на чаша вино, пикантно пилешко къри и аспержи в масло беше просто перфектна. Посрещането на утрото  - още повече. И то при положение, че по принцип имам навика да си ставам преди изгрев да снимам т.е  не е новост за мен. Странно, но замяната на пет звездните хотели с палатка под звездите и липса на тоалетна не само, че не ме впечатлиха, но седмица по- късно вече бяхме оборудвани с пълно бойно снаряжение. От палатка и чували, до примус, походен кухненски шкаф и слънчев душ. Разбира се, основният акцент падна върху оборудването с пособия за готвене:) Опитах се да потърся рецепти и техники за готвене в такива полеви условия, но на български източниците са доста малко. Затова реших да споделям моя опит - позитивен или негативен. Може пък да ви е полезен. И не е задължително да си правите бивак. Може просто да става въпрос за пикник с приятели или  барбекю на вилата.



       На този етап, заниманията ми са предимно стационарни или поне частта с готвенето. Т.е. палатката /пикникът/ барбекюто се разпъват в близост до колата и водата и без значение дали се правят преходи през деня, в крайна сметка вечерта всички се озовават в базовия лагер. Или пък изобщо не мърдат от мястото, което е избрано за пикник. Предполагам е ясно, че това има огромно значение, както за вида и количеството на храната, които се взимат, така и за типа на екипировката.



      Доста наивнистично споделям впечатленията си и моля напредналите да не се смеят много. Това е личен блог, все пак. Ползвам си го за дневник:)

      Съдове

      Като огромен ентусиаст, едно от първите неща, които купихме, беше туристически комплект от две тенджерки, със съответните канчета и метални чинийки. Изключително удобен и лек, с тефлоново покритие, незаменим при преходи и работа с примус.... и леко безсмислен за употреба върху огън. Първо дръжката е гумирана и ме притеснява да не се стопи от топлината и второ - тефлоновото покритие си е капризно и токсично при висока температура. Оказа се, че далеч по- удобни, практични и евтини са емайлираните съдове.



      Със сигурност по- тежки, но за пикник или къмпинг, това не е от значение. Удобството е че са ниско бюджетни и непретенциозни. Слагам ги директно върху жаравата, а почистването става с пепелта от огъня и изплакване с чиста вода, без да се налага използване на миещ препарат.


      Остатъците от храна

      Неизядената салата и недопитото вино от вечерта винаги могат да влязат в употреба на сутринта. Вече давах подобна рецепта за "сос" от салата


      Задушавате ги, докато изври  течността и с няколко яйца, парченца наденица и пресен босилек ги превръща в подходяща закуска, предшестваща изморителен ден с дълги преходи.

      Малка скара с дръжка


      Незаменима! Без значение дали ще си печете наденички, филийки или заразват за салатата - страшно е удобна!


      Винаги нещо топло

      Създава усещане за уют и завършеност. Няма значение какво сте приготвили предварително за къмпинга, пикника,вечерята на терасата,  или че имате тонове консервирана храна, която не изисква претопляне. Огънят е важен, та ако ще да идва от примус, фондю или чаена свещ.


      На този пикник трябваше да си препечем бекон за салатата. Оказа се че примусът е забравен, а правенето на огнище в средата на сливова градина е меко казано крайно неподходящо.


      Запалихме огън в чаша с помощта на сухи клечки, салфетки и накъсана картонена кутийка. Миниатюрно барбекю, достатъчно да опърлим 3-4 парчета бекон, набучени на шиш, но донесло доста забавление на групата. И в крайна сметка цвърчащ бекон за салатата:)



      Топено масло

      Обожавам масло. Може да го използвате за много неща. Да си направите палачинки, импровизиран сладкиш, да задушите някой и друг зеленчук в него или просто да го намажете на филия.


      Основният му недостатък е, че омеква лесно, гранясва бързо и изобщо - капризно е за съхранение. Преди време бях пускала една статия за топено масло http://luluto.blogspot.com/2015/01/blog-post_22.html. Препоръчвам ви да се възползвате от него.


      Съхранява се в буркан с винт, не гранясва, дори и когато го държите на топло, не прегаря при висока температура, придава страхотен вкус на ястието.


      След толкова мрънкана по дългата зима, просто не пропускайте да прекарате някой и друг час/ден на открито. Заслужава си.







      Бърза кухня: Спагети от тиквички

      $
      0
      0
      Време е за по- лека храна. Тази рецепта е нещо средно между салата и основно. Тънката разлика е в соса, който ще използвате. И да, спагетите са от тиквички, а не с тиквички. Да не се бъркат двата щата.

      От доста време се каня да си ги направя, но опитите ми  се свеждаха до настъргване на ренде, което определено не придаваше същата консистенция. Понеже свободното време е относително нещо, всъщност стига само за неща, които ни харесва да правим. Определено не мога да квалифицирам ходенето по магазините в тази графа и така и не намерих време да пообиколя и да си намеря т.н. спирализатор. А и честно казано не ми се струваше икономически рентабилно само заради едните спагети от тиквички. Разни познати ги режеха с белачка за картофи и после с ножа ги наситняваха на лентички, но честно казано и до тази хамалогия не стигнах, макар че ако имате нерви, става доста сполучливо.



      Ровейки из китайските сайтове за нещо съвсем различно, случайно попаднах на "острилка" за тиквички и моркови http://www.aliexpress.com/item/Vegetable-Fruit-Spiral-Shred-Process-Device-Cutter-Slicer-Peeler-Kitchen-Tool/32223793242.htmlЦената от 4 долара и безплатна доставка ми се стори достатъчно приемлива.


      След месец чакане на доставката, вече бях горд собственик на джаджата за спагети от тиквички. Както казах - и без нея става, но за мързеливци като мен, тази е прилично евтина и ми спестява доста време. Толкова е лесно, че дори почнах да си я нося в работата да си правя спагетите от тиквички там, като от вкъщи си носех само сосовете. Подозирам, че ще се превърне в една от любимите ми покупки, която съм правила.


      Спагети от тиквички с домашно песто и дроб от треска
      Продукти за 4 порции

      За спагетите

      • 4 малки тиквички
      • лимонов сок

      За пестото

      • 2 връзки пресен босилек
      • 50г орехи
      • 50г пермазан или кашкавал
      • зехтин
      • сол

      Допълнително
      •  1 консерва (130г) дроб от треска
      • пикантен сос

      Разбира се, в тази рецепта са задължителни само тиквичките. Всичко останало подлежи на промяна. Единствената особеност е че използваните сосове не трябва да бъдат горещи.

      Мисля че няма какво толкова да се обяснява. Тиквичките се "подострят" или нарязват на ръка, така че да станат на спагети. Подправят се с лимоновия сок. Разпределят се по чиниите и поливат със соса, който може да бъде просто домати с чесън и зехтин, сушени домати с рукола и прошуто или както в моя случай - песто с босилек и орехи. Ако си измислите нещо друго - давайте!

      В моя случай босилекът се слага в блендера, заедно с останалите съставки. Всичко се миксира и се сипва върху спагетите.
      Нарязания дроб от треска се смесва с пикантния сос и също изсипва отгоре.

      Ми това е - бързо, лесно, вкусно:)




      Балконът - начин на употреба

      $
      0
      0
      Когато решихме да си сменяме апартамента, нямахме почти никаква концепция какво точно търсим и единственият ясен критерии беше изискването за 3 самостоятелни спални и трапезария. Очаквахме, че като видим "нашето" място и ще си го разпознаем веднага. В общи линии това се случи. Взехме си го заради камината и трите тераси. Докато през зимата рядко припарвам на балкона, през останалите сезони там кипи живот. Освен за "биоземеделие", между саксиите с чери домати, каскадните ягоди, подправките и теменужките остава достатъчно място за диспенсъра със сангрия и чинията с тапас.


      Много любимо място, без значение дали става въпрос за следобед с приятели или привечер на чаша вино и книга.


      Споделям няколко идеи за бързи и лесни рецепти, които може да приложите за следобеден мързел на балкона или в още по- добрия вариант - в градината.



      Бързи банички с левурда и кардамон
      • няколко финни кори за баница
      • връзка левурда (див чесън) или друг зеленяш
      • 1 яйце
      • кардамон, черен пипер, кайенски пипер
      • олио от гроздови семки
      • няколко капки сусамово олио


      Левурдата се нарязва на ситно и се задушава за 1 минута заедно с подправките и сусамовото олио. Маха се от котлона и се добавя яйцето. Корите се мажат с олиото, слага се от плънката, навиват се на пурички и се нарязват на парчета. Баничките се поливат с още малко мазнина и се пекат за 10-15 минути на 180 градуса.


       Лимонадено вино

      • 1,5 литра бяло вино
      • 1 литър газирана вода
      • сокът и корите на 2 лимоня
      • сокът и корите на 3 портокала
      • 5-6 супени лъжици захар
      • 3-4 с-л вода 
      • няколко стръка мента

      Водата и захарта се разтапят на котлона. Охлаждат се и се сместват с виното, газираната вода и сокът на лимона и портокалите. Корите и месестата част на плодовете се нарязва и също се слага при виното. Добавя се ментата и няколко кубчета лед.


      Аспержи с пресни картофки и прошуто

      • 1 връзка аспержи
      • 400г малки пресни картофчета
      • 3-4  с.л претопено масло масло
      • 100 мл бира
      • 2-3 скилидки чесън
      • 50г прошуто


      Пресните картофчета се посоляват се слагат в касерола с дебело дъно заедно с маслото и бирата. Съдът се похлупва и се оставя 15 минути на котлона, като от време на време се раздрусва. Отваря се и когато течността се изпари и останат само на мазнина се добавят 1-2 скилидки чесън - смачкани, заедно с обвивката. След около 3-4 минути картофките трябва да са готови. Извадете ги с решетъчна лъжица и в същия съд сложете още лъжица - две масло. Запържете аспержите за 2-3 минути,  посолете и подправете с прясно смлян черен пипер. Извадете, увийте в прошуто и подредете при картофите. Аз пропускам тази стъпка и просто накъсвам прошутото на розички около аспержите.



      Остава да си сипете добре охладеното вино. Обожавам да седна и да се омотая в одеяло, докато вали пролетния дъжд. Точно пред терасата имаме вишна. Вече прецъфтя, но с нетърпение чакам да узреят вишните. Замразявам ги и ги ползвам вместо лед за виното:)





      The Bay

      $
      0
      0
      Вчера имаше плаж, море, деца, палатки, огън, гори, зеленина, цветя и приятели. Днес са летища, полети, презентации, обучения. Харесвам и двата свята, но вчерашния го обичам:) Имам стотина снимка и няколко рецепти, които се надявам да са ви интересни поне на една стотна от кефа, който ни доставиха на нас. Имам огромното желание да мога да ги публикувам сега, но уви, точно в момента времето е в лек дефицит. Надявам се до края на седмицата да успея, но понеже още ми е морско, се сетих за нещо, на което така и не му дойде ред. Миналата година снимах за едно заведение край Варна. Както и предишния път имах честта да работя с Пламен Стамов, който освен изключителен професионалист е страхотен като човек. Пускам ги ей така  - за малко морско настроение.









       



















      Храна на открито: Вечер на плажа

      $
      0
      0
      Пролетта винаги се е славела с непостоянното време. Дъжд, гръмотевици  и градушки. Все неща, не особено подходящи, ако сте решили да прекарате уикенд сред природата. За сметка на това морето винаги притежава собствен климат и там прогнозата на Емо Чолаков просто не важи. Колкото по на юг, толкова по- добре.


      Всъщност колкото и да е странно, много обичам нашето Черноморие. С малкото уточнение, че го харесвам само извън сезона. Понеже той вече наближава, решихме че е подходящо да го навестим, преди да е връхлетяла вълната от сергии, прах, лудница, мръсотия, царевица на плажа и изобилие от чалга и евтин алкохол . Оказахме се на все още пустия плаж някъде на юг.


      Менюто: Рибна супа с бяло вино, средиземноморско пиле, задушен зелен боб в масло и салата от сурови спагети от тиквички с два вида песто.




      Децата откачиха от кеф. В някакъв момент просто ни омръзна да крещим по тях. Мартина развяваше неопънатата палатка като знаме и крещеше с цяло гърло, че е Райна Кабаиванска:) След като палатката беше разпъната по предназначение, крясъците продължиха с пръчка и байрак от тоалетна хартия. Предполагам имаше предвид, че е Райна Попгеоргиева, но така и не ми даде сърце да й спра ентусиазма с излишни поправки.










      Сега по същество. Готвенето на открит огън не е никак трудно. Понеже получих редица повтарящи се въпроси,си дадох сметка, че някои очевидни за мен неща не са толкова очевидни за други. Ще ме прощавате за лаишките обяснения, но ето няколко елементарни правила:
      1. Готвите на жарава, а не директно в самия огън
      2. Ако разчитате на събрани дърва, гледайте да са сухи. Не сечете живи клони - дървесината им е мокра, не гори, не прави жарава, но за сметка на това пуши отвратително. В този сезон дърветата събрани от земята най- вероятно също са влажни от дъждовете. Най- подходящи са изсъхнали клони, които са си още по дърветата.
      3. Ако не сте се вживели в епизод на Беар Грилс и нямате достъп до много сухи клони, може просто да си купите брикети. Разпалете огън, колкото да ги загреете и да започнат да тлеят.
      4. След като огънят образува жарава, извадете част от нея в страни, заравнете и сложете съдовете за готвене върху нея. 
      5. Ако имате скара на крачета или триножник, на който може да закачите котле, може да се пробвате да готвите и директно над огъня, но макар и по- бърз, този метод си остава по- рисков за храната заради непостоянната и неконтролируема температура. Във всеки случай, ако сте стигнали до там да си купите триножник или стойка, най- вероятно отдавна сте на "ти" за правилата по- горе:) За тези които нямат подобно съоръжение - ей това представлява


       Аз лично се оправям чудесно и без него, но го давам така, за някой по- голям ентусиаст:)




      Разбира се, цялото това упражнение може да бъде сведено до газово котлонче, но някак си не е същото. Липсва тръпката и най- вече миризмата на пушек, която се пропива във всяка фибра на дрехите ви:) За кафе и вариантът с примуса не е никак лош.







      Другото основно нещо, което  разбрах за готвенето на открито е че е добре да се придържам към максимално прости рецепти, които не са много капризни по отношение на температурата на приготвяне и не отнемат много време. Не са необходими и много подправки. Самият пушек от огъня достатъчно допринася за вкуса на ястието. Използването на консерви или предварително сварени и и стерилизирани зеленчуци също могат доста да ви улеснят живота. И задължително се примирите с факта, че в храната ви ще имам известно количество пепел. Ако сте на плажа - и пясък:)




      Средиземноморско пиле

      Продукти за 4 порции

      2 броя пилешки гърди, разрязани на половина
      2 скилидки чесън
      1 клонче розмарин
      50мл бяло вино
      около 10 чери доматчета
      зехтин, сол, черен пипер

      В тигана се сипва зехтин и се оставя на жаравата, заедно със скилидките чесън, така като са необелени. Парчетата пиле се разполовяват по дължина и също се слагат в тигана. Когато хванат загар от едната страна се обръщат и се добавят доматчетата и розмарина. За да е съвсем натуралистично, добавете чери доматите направо с клончето. Посолете о поръсете с черен пипер. Добавете бялото вино и оставете още 5-6 минути.


      Рибена супа с бяло вино

      Продукти за 4-6 порции

      1 консерва миди (250г)
      400г бяла риба - в нашия случай треска
      1 глава лук
      1 морков
      1 домат
      2 скилидки чесън
      1 лайм
      150мл бяло вино
      няколко стръка прясна мащерка и пресен риган
      черен пипер, сол, девисил, пушен червен пипер

       

       Лукът, чесъна, моркова и домата се нарязват на кубчета и се задушават за 1-2 минути в зехтина. Добавя се солта, черния пипер, рибата и отцедените миди от консерва. Почти веднага след това следва виното и подправките. Долейте вода (около 800мл) и оставете да поври 5-8 минути. Добавете лайма нарязан на едри парчета и пресните подправки, така както са на клончета, за да може да ги извадите лесно след това. Супата ври 7-8 минути и е готова за сервиране. Добре е преди това да извадите клончетата с пресните подправки.


      Салата със спагети от тиквички и два вида песто

      Продукти за 4 порции

      2 малки тиквички
      сокът на половин лимон
      зехтин
      1 пълна супена лъжица чушково песто
      1 пълна супена лъжица босилково песто
      няколко чери разполовени чери доматчета
      2-3 стръка пресен лук


      Бях публикувала рецепта за подобна салата тук http://luluto.blogspot.com/2015/05/blog-post_13.html. В случая не махнах треската и на нейно място добавих чушково песто. Моето е купено готово, но може да направите подобно, като блендирате 2 червени чушки, 1 люта зелена чушка, зехтин и пермазан.


      Всичкото това нещо може да бъде приготвено и вкъщи на котлон, разбира се! Вкусът ще е подобен, но ще загубите усещането от времето, прекарано заедно и разбира се.....миризмата на пушек:)


      Предполагам, че няма смисъл да давам рецепта за зелен боб. Масло, чесън, зелен боб. Стига толкова.



      На примус, на огън или на котлон - изборът е ваш. За мен няма голямо значени, стига компанията да си заслужава:)









      Бърза кухня: Свежо сезонно меню

      $
      0
      0
      Понякога Интернет може да ти създаде доста фалшив имидж. Заради рецептите, които публикувам, доста хора си мислят, че ежедневно в нас живеем основно на десерти, тажини, банички и хляб.  Всъщност през повечето време се стремя да спазвам доста по- лек режим на хранене. Доста често си нося и домашно приготвена храна в офиса или си правя салата там. Сега навлизаме смело в сезона на плодовете и зеленчуците и предлагам една такова меню, като в по- голямата си част е сурово, а спанакът и част от ягодите  са отгледани на терасата и в двора ни:)


      Менюто включва салата от спанак и рукола с козе сирене, ягоди и хумус сос; сурова доматена супа с печен патладжан и галет с ягоди и лайм (защото винаги има място за парченце сладко:)




      Обикновено ям калоричните неща за закуска. Или поне така ми се иска, но не винаги устоявам до вечерта.


      Галет с ягоди и лайм
      Продукти за галет с диаметър 24 см

      За тестото
      • 350г брашно
      • 1 супена лъжица захар
      •  200г  масло, нарязано на кубчета
      • 1 яйце 
      •  3-6 супени лъжици прясно мляко

      Брашното и захарта се сместват в купа. Добавя се нарязаното на кубчета масло и се намачква с вилица или ръце, докато не стане на трохи. Добавя се яйцето и млякото и набързо се замесва тесто. Не го месете много. Приберете го в хладилника за половин час. През това време може да се заемете с плънката.


      За плънката

      • 2 чаши ягоди
      • 1с.л нишесте
      • 100г захар
      • кората на 1/2 лайм

      Ягодите се почистват от дръжките и се нарязват на едри парчета. Поръсват се с нишестето и захарта и се слагат на котлона за 5 минути. Добавя се кората на лайма и оставете всичко да се охлади за 15 минути.
      Разточете тестото на кора с диаметър около 0.3-0.5см. Прехвърлете в тавичка, застлана с хартия за печене. В средата сложете от ягодовата плънка и загънете краищата, така че да не изтече. По желание намажете с жълтък и поръсете с пудра захар. Печете около 20-25 минути на 200 градуса.



      Спанакът се появи в една голяма саксия на терасата, в която обичайно отглеждам чери домати. Тази година го засях, докато чаках да ми стане разсада за другите зеленчуци. Голяма част от него не оцеля, поради големият интерес на котката към него. От една страна добичето има афинитет да стои точно в тази саксия, от друга страна прояви нездраво любопитство към това дали става за ядене.  Каквото оцеля отиде на салата, за да може да се разчисти място на вече доста големия разсад.


      Понеже сме в сезонът на ягодите, салатата също е ягодова.



      Не е нещо иновативно, но сосът от хумус с пушен пипер й придава приятен завършек и плътност.



      Салата със спанак, ягоди, козе сирене и дресинг от хумус и пушен пипер
      Продукти за 4 порции

      4 чаши микс от листа на спанак и рукула
      8-10 пресни ягоди
      100г френско козе сирене (кръглото)
      2с.л. кумус
      сокът на 1 лимон
      1/2ч.л пушен пипер
      сол
      1ч.л зехтин

      Дресингът се забърква от хумуса, сокът на лимона и пипера. Зелените листа се измиват и подсушават. Сипват се в дълбока чиния и се поръсват със зехтина.Добавят се ягодите и козето сирене. Поръсва се с дресинга и готово:)


      Може да сервирате салатата върху дъска, директно заедно със супата. Тя самата също е сурова.


      Доматена супа с печен патладжан
      Продукти за 4 порции

      500г домати
      • 1 зелена чушка
      • 1 малка тиквичка
      • 1 среден изпечен и обелен патладжан
      • сол и зехтин
      • по желание: малка люта чушка, сирене, кориандър
      • 300-400мл вода

      Рецепта на практика няма. Всичко без патладжана се слага в блендера и се миксира до гладка смес. Патладжана се нарязва на малки парченца и се добавя към сместа. По желание се слага люта чушка, а при сервиране се поръсва със сирене и накъсан кориандър.


      Когато ми мине каръщината ще се постарая да публикувам "великото" ми сладко от ягоди и запознанство с Duch Oven или уникалната тенджера на баба ТИ!:)



      Viewing all 84 articles
      Browse latest View live