Много нерви. Най- после идва уикенда, съпроводен с ... дъжд. Скучно е. Решаваме да избягаме, макар и само за една вечер. Някакъв познат ни препоръчва къща за гости не далеч от София. Каквото и да е! Вече ми е все тая, само да съм далеч от служебните проблеми. Нахвърлям багажа на две, на три (най- вече някаква храна) и припряно се изнасяме. Нямам никакви очаквания. Много отдавна съм спряла да ги имам. Този път сме късметлии.
Разкошно място на брега на реката. Всъщност се оказва, че говорим за отделни самостоятелни къщички. Новички, чистички, спретнати и прекрасно оборудвани. Собствениците са прекрасно младо семейство, което гостоприемно ни посреща. Мъжът на Лулу пали камината, домакинът ни носи чаша чудесно домашно вино и душевното ми неравновесие успява да постигне някакъв баланс. Даже започва да ми се готви и снима.
Мястото наистина е много приятно. Не луксозно, просто уютно.
Самото селце не е кой знае какво, но е спокойно и тихо.
За закуска ми се въртяха някакви еретични мисли за палачинки, но те доста бързо приключиха с почукването на вратата и хазайката, която ни донесе баница.
На човек не му трябва кой знае колко много, за да се почувства щастлив, но се замислих над въпроса, защо българския туристически бранш толкова трудно нацелва формулата.
Да почиваш в БГ си е чиста Руска рулетка. Масовият туризъм е просто едно покъртително явление, достойно да се конкурира с много Европейски държави (нали не мислите, че сме изолирано географско явление) Понякога попадаме на фантастични места, като гореописаното, но доста по- често просто гледам да не си разваляме настроението с глупости. Аз не съм претенциозен човек и не съм префърцунена. Както добре знаете, много успешно и с голям кеф оцелявам и под открито небе, напъхана в палатка или само по чувал. Но пък имам ужасното неблагоразумие да изисквам някакво съответствие между качеството на услугата и сумата, с която ми бъркат в джоба. Ужас, ужас! Предполагам, че съгласно българските стандарти, това ме нарежда в графата на потребителите, които принципно трябва да бъдат застреляни още с влизането в хотела. По подобие на ресторантьорската тема, ще се постарая и тук да обобщя основните типове настаняване, с което се сблъсквам в обичната ни територия (държава е твърде силна дума, която напоследък отбягвам да използвам за България).
Междувременно накрая може да намерите и рецепта за един кекс с маково семе и рикота, който имах удоволствието да приготвя и изядем по време на снимаческото ми вдъхновение.
1. Мутро барок
Всичко е чудно и прекрасно. Лъскаво, напудрено, скъпарско и снобарско. Луксът направо вее и може да ви издуха с влизането. Цената за един уикенд е кажи речи колкото едноседмична екскурзия до Италия със самолет. Подсигурява ви се цялостно изживяване, което в най- добрия случай започва с разбит път. В по- лошите си варианти е просто прашна просека през полето. Самите мутробарокови популации, обикновено имат две възможни местообитания: в средата на нищото или на първа линия на плажа/пистата. В първия вариант поне ви е спестена микровселената от гравитиращи сергии, специализирани в продажбата на AdiBas, CHANELl и абсолютно оригинални Furla и Louis Vuitton.
На рецепцията, обикновено ви посреща кисела рецепциониска. Просто няма начин да отговорите на всичките й критерии. Или сте пристигнали прекалено рано, или прекалено късно, или са изумени, че идвате с кола и имате нахалството да попитате къде по дяволите да я заврете, защото не са си почистили паркинга от сняг. Да не споменавам, че според тях вселената е някакво много относително място и такива неща като пространствени измерители не са от особено значение. Ма какво значение има, че хотела е за 500 посетители, просто е недопустимо да се цупите, че няма място на паркинга, който е с 20 паркоместа. Айде стига лигавщини, моля ви се! И защо сега е необходимо да правите на проблем, че в офертата пишело, че има СПА. Има ли го - има го! Ма трябвало да плащате допълнително, а не било упоменато. Аааааааа моля ви се! Тук само баровци почиват, вие сега за някакви 50 лева ли мислите да се циганите?! Ама защо ви е да виждате управителя?! Ей ходете си го намерете, някъде около басейна ще да е! А на храната пък какво й е?! Еми вие да не мислите, че всичко сега на място ще ви го готвим. Със сигурност не съм била знаела какво е да се готви за 500 човека. Случва се понякога да има кристалчета с лед в агнешкото. Той готвача днес го няма, та леля Пена го замества и тя жената не знае как да работи с микровълновата.
Да се бях гръмнала сама още с влизането, ма не би, устойчива гад съм, късам нерви всякакви.
2. Арт/хипстър проявления
Всичко е много относително и човек не трябва да съсредоточава в материалните неща. Ей сега тук артистично ще боядисаме стените, ще украсим старите мебели и ще претендираме, че столовете от ученическите ни години са много удобни и са отново на мода, особено ако са освежени с блажна бяла боя. Какво точно не разбирам в концепцията? Нима не съм достатъчно възвишена? Ааааа имало мухъл в банята. Е нищо де, и това е форма на живот, и тя се бори за място под слънцето. Ма какво не ви харесва на храната. Тя е от БИО продукти. Хрупкавия пясък в спанака е живо доказателство за това, а увехналата маруля е само признак, че не са били пръскани с никакви хербициди, пестициди, торове и всякакви подобни химикали.
3. Къща за гости
Е тук вече способностите ми се изчерпват, за да обхвана цялото многообразие и многослойност на този вид туризъм. Най- големите попадения, предизвикващи ефекта WOW и най- големите провали, при които бързаш да се изнесеш с 200, без значение от количеството пари, които си инвестирал в начинанието и очевидно ще загубиш, са ми били точно тук. Първо, по неизвестни за мен причини, в повечето случаи къща за гости се асоциира със селски туризъм, който автоматично води до нещо тип битова обстановка. Дървени мебели, трудно отварящи се чекмеджета, неудобни матраци (в най- добрия случай), прашасала черга на стената и задължително някое и друго препарирано животно. Така де, няма нищо по- вълнуващо от това да станеш в три през нощта да посетиш тоалетната и минавайки като балерина по зловещо скърцащите дъски, в опит да не събудиш никой, да се натъкнеш на опулени, замръзнали, безизразни стъклени очички. Ефектът с физиологията и събуждането на цялата къща е мигновен и 100% гарантиран. Второ, понятието "абсолютно оборудвана кухня" живее някакъв собствен живот. Под това може да се разбира да споделяте една и съща кухня с хазаите, като ви налага да се прескачате, докато приготвяте вечерята. Нещо, като досаден гост, който е забравил да си тръгне и се е заселил при домакините. Чувството за вина особено се засилва, ако случайно сте се докопали и пиете кафе от любимата чаша на детето или пък пържите кюфтета в античния тиган, наследство от пра баба. Това разбира се е ако сте късметлии. Ако не сте, ще се наложи да се оправяте с 3 вилици и 1 лъжица тип "студентски стол", в съчетание с многофункционална метална купа, която може да се ползва както за салата, така и за импровизиран тиган. Питайте ме мен за приложението на такива метални купи. Докторат мога да напиша и да ви сготвя 6 степенно меня в такава. Разбира се, не е изключен и вариант, в който да нарамя половината си кухненски такъми и пристигайки, да се окажа с два пъти по- добре оборудвана кухня от моята (даже не вярвах, че подобно нещо е възможно). И на трето място, нека си признаем, че гостоприемството не е за всеки. Ако си темерут, най- вероятно е до живот:) Кое те кара да мислиш, че ще се оправяш с гостоприемството.
4. Семейни хотели
Обикновено в тази категория попада, всичко което не е мутробарок. Макар, че и тук съм попадала на интересни места, като цяло скуката е повсеместна. Еднотипно обзавеждане, без грам вложена мисъл. Ама това, че климатикът духа точно в спалнята, това че плочките в банята са с обратен наклон и водата се излива директно в хола, това че вратата на въз малката тоалетна се отваря така, че изобщо не може да влезете, какво значение има. Нали няма да живеете там. Закуската задължително е една и съща всеки ден и се свежда до типа "Напазарувах най- евтиното от метро". Обслужването е също толкова незабележимо и невзрачно. Предполагам, ще е много претенциозно, ако кажа че е далеч по- добре да ми се усмихват като ме видят и да вземат да врътнат някоя баница с готови кори. Едва ли ще излезе по- скъпо, но пък ще ме направи много по- щастлива от сиренето с палмово масло, изсъхналите маслини и домати, в който има около 1% животински продукти от някаква неизвестна част на прасето. За някакви такива лигавщини, като домашно сирене, естествен мед вместо глюкоза и истински сирене, даже и не мечтая. То би показало лично отношение към гостите, а такова е направо забранено със закон. Жалко, защото точно това е нещото, което привлича хората по такива места. Но пък коя съм, че да давам акъл.
Безумия има навсякъде. Последния път в Италия попаднахме не едно прекрасно място с чудесна гледка към Помпей и Везуви и .... без дъски на тоалетните и собственици, които грам не отбират английски. Но пък бяха много мили хора и в крайна сметка всичко беше чудесно.
Кекс с маково семе, рикота и лайм
2ч.ч брашно
1пакетче бакпулвер
1/2ч.ч разтопено масло
250г рикота или домашна извара
100мл прясно мляко
3с.л семена от мак
1ч.ч захар
1 ванилия
3 яйца
кората и сока на 1 лайм
Не съм от хората, които си падат по кой знае колко сложни рецепти, особено що се отнася до сладкишите. Такива неща като отдели белтъците от жълтъците, топи, мери, мажи, просто не ми минават. Придържам се към доста бързички и елементарни неща. Нещо от сорта на слагаш всичко в купа и това е:)
Предполагам, че има и далеч по- перфекционалистичен начин за приготвяне на сладкиш с предполагам по- добър резултат, но и така се получава чудесно.
Като цяло тази ми рецепта е точно такава.
Яйцата и захарта се разбъркват с тел, като не се цели да станат чак на пух. Добавя се разтопеното масло и брашното. Бърка се докато се смесят и след това идва ред на всичко останало. Може наведнъж, като последователността няма никакво значение.
Тестото се изсипва на маслена формичка за кекс и се пече в предварително загрята фурна на30 -35 минути на 180 градуса.
Кексът става влажен и с много приятна хрупкаща структура от маковите зрънца.
![]()
